ДАРЕНИЕ С ТЕЖЕСТ ИЛИ МОЖЕ ЛИ НАДАРЕНИЯТ ДА ОТКАЖЕ ДАРЕНИЕТО? РОЛЯТА НА МОРАЛА (ДОБРИТЕ НРАВИ) В ДАРЕНИЕТО.

Дарението е уредено в чл. 225 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Дарението е едностранен договор по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Едностранен означава, едната страна има само задължение, а другата само права. Обикновено не е така – при повечето договори, всяка страна има както права, така и задължения.

Но да се върнем на дарението. Обстоятелството, че дарението е договор, означава, че за да бъде сключен, всяка от страните следва да се съгласи, иначе казано надареният също следва да даде своето съгласие, с което да приеме дарението. Възможно е разбира се и е правно допустимо в договорът за дарение да бъде уговорена тежест (modus), в този случай ако договорът бъзе сключен, тежестта става част от него и от едностранен, договорът се превръща в двустранен договор - всяка страна вече има както права, така и задължения. Дарителят има задължение да предаде веща - обект на дарението и право да се ползва от тежестта, а надареният се задължава да спазва/изпълнява установената тежест и право да получи веща – обект на дарението.

Ето защо, Върховният съд приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл. 87 от ЗЗД ако надареният не изпълнява задължението си определено в тежестта "Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора."

Според мен, при неизпълнение на тежестта в този вече двустранен договор, дарителят би могъл да претендира и обезщетение, стига да е претърпял вреди, имуществени или неимуществени, като последните се определят по справедливост от съда.

Някои особености: Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Също така, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, като под “добрите нрави” в правото се разбира моралът. Тогава когато един договор бъде прогласен за нищожен от съда, той не произвежда правен ефект, ще рече приема се, че надареният никога не е ставал собственик на веща – предмет на дарението, но ако е ползвал вещта като несобственик, то той дължи обезщетение на собственика за времето, през което собственикът е бил лишен от вещта.

Както казахме, дарението с тежест е допустимо, но доколкото дарението е договор (нужно е освен съгласието на дарителя, така и съгласието на надарения), то той - надареният е в пълното си право да не сключи така предложения договор за дарение с тежест, като най-често  мотивът е, че дарителят създава прекалено голяма тежест или тежестта влиза в конфликт с моралните ценности на надарения или етиката на професията която изпълнява.