За първи път у нас, с новият Семеен кодекс се уредиха т.нар. имуществените отношения между съпрузите. Според сегашната уредба, съпрузите могат да избират между три режима:
Първият режим действаше и при стария закон – “законов режим на съпружеска имуществена общност", при който придобитото имущество по време на брака е и на двамата съпрузи. Изключение от този режим са правата (лични права), придобити преди брака, както и придобитите такива по време на брака по наследство и по дарение, а също и вещите, които служат за обикновено лично ползване, за упражняване на професия или на занаят на единия съпруг, както и правата, придобити от съпруг - едноличен търговец, по време на брака за упражняване на търговската му дейност и включени в неговото предприятие. Лични са и правата, придобити по време на брака изцяло с лично имущество – т.нар. “трансформация” (например ако при продажба по време на брака на апартамент придобит преди брака, с получените средства се закупи автомобил, то той е собственост само на единия съпруг). Този режим ще бъде валиден за вече сключените бракове преди 01 октомври 2009г., както и за младоженците, които не изберат изрично някой от другите два режима при сключване на брака или след това. При този режим разпореждането с вещи в съпружеска имуществена общност се извършва съвместно от двамата съпрузи.
Вторият режим е т.нар. "законов режим на разделност" - при него, по време на брака, както и в случай на развод, всеки от съпрузите запазва това, което е придобил по време на брака. При прекратяване на брака по исков ред всеки съпруг има право да получи част от стойността на придобитото от другия по време на брака, доколкото е допринесъл за него с труд, със средствата си, с грижа за децата, с работа в домакинството или по друг начин. Въпреки режима на разделност, разходите за задоволяване на нуждите на семейството се поемат от двамата съпрузи.
Третият режим е "договорен режим". При него отношенията между съпрузите преди или по време на брака могат да бъдат уредени с брачен договор, който се сключва лично от страните в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и на подписите. С брачния договор също така могат да се прехвърлят и права върху движими и недвижими вещи. Законът изрично определя по кои въпроси е допустимо съпрузите да уредят отношенията си с брачния договор. Това са:
1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака;
2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака;
3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище;
4. участието на страните в разходите и задълженията;
5. имуществените последици при развод;
6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод;
7. издръжката на децата от брака;
8. други имуществени отношения.
Брачният договор може да бъде променян от съпрузите или да бъде отменен и да бъде избран някой от другите два режима на имуществени отношения. Тук трябва да спомена, че за разлика от САЩ например, в България не е допустимо с брачния договор да се уреждат интимните и личните отношения между съпрузите. Под лични отношения разбираме равенство, взаимност, съвместно живеене, свобода на личността и обща грижа за семейството.
Информация за избрания режим на имуществени отношения между съпрузите ще бъде включвана в специален регистър при Агенцията по вписвания. В него обаче няма да има информация за имуществените отношения на сключилите брак преди 1 октомври, освен ако съпрузите не извършат промяна в тях.
Удостоверение от този регистър ще трябва да се представя при всяка сделка, извършвана пред нотариус, както и за търговските сделки, свързани с бизнеса на някой от съпрузите. Удостоверението се издава срещу такса от 10 лева.