І. МАРКА
Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. "Търговска марка" е разговорното наименование, но юридически правилно е да се използва само терминът "МАРКА", тъй като с него се означават три подвида марки: Марката може да е търговска марка, колективна марка и сертификатна марка.
Марката е знак, който е способен да отличава стоките или услугите на едно лице от тези на други лица и може да бъде представен в Държавния регистър на марките по начин, който позволява ясно и точно да се определи предметът на закрилата, предоставена с регистрацията. Такива знаци могат да бъдат например: думи, включително имена на лица, букви, цифри, рисунки, фигури, формата на стоката или на нейната опаковка, цветове, звуци или всякакви комбинации от такива знаци. "Търговска марка" е разговорното наименование, но юридически правилно е да се използва само терминът "МАРКА", тъй като с него се означават три подвида марки: Марката може да е търговска марка, колективна марка и сертификатна марка.
Търговската марка се използва за означаване на стоки или услуги, произвеждани или предлагани на пазара от притежателя на марката. Търговските марки могат да бъдат притежание на две или повече лица, като разпореждането с тях се осъществява със съгласието на всички притежатели.
Колективна марка е марка, посочена като такава при подаване на заявката за регистрация, която е притежание на сдружение на производители, търговци, на лица, извършващи услуги, които са правоспособни съгласно приложимото право, както и на юридически лица-субекти на публичното право, и която е способна да отличава стоките или услугите на членовете на сдружението от стоките или услугите на други лица. Сдружението задължително приема правила за използване на колективната марка, които съдържат: данни за лицата, които могат да използват марката; условия за членство в сдружението; условия за използване на марката, санкциите, които се налагат при нарушение на правилата за използване, и основанията, поради които на член на сдружението може да се забрани използването на колективната марка. С правилата за използване се дава право на всяко лице, чиито стоки или услуги са с произход от съответния географски район, да стане член на сдружението, което е притежател на марката, при условие че лицето изпълнява всички останали изисквания, включени в правилата.
Сертификатната марка е марка, която е посочена като такава при подаване на заявката за регистрация и която е способна да отличава стоките или услугите, по отношение на които притежателят ѝ удостоверява материала, метода на производство на стоките или начина на предоставяне на услугите, качеството, точността или други техни характеристики, с изключение на географския произход, от стоките или услугите, чиито характеристики не са удостоверени по този начин. Притежателят на марката задължително приема правила за използване на сертификатната марка, които съдържат: указания за качеството, материала или други характеристики на стоките или услугите; мерките за контрол, които притежателят на сертификатната марка упражнява, и санкциите, които налага. Заявка за сертификатна марка може да подава всяко физическо или юридическо лице, както и субектите на публичното право. Притежателят на сертификатна марка не може да я използва за означаване на произвежданите от него стоки или услуги.
Заявителят, съответно притежателят, на колективна или сертификатна марка представя в Патентното ведомство правилата за използване и всички промени в тях. Тези промени имат действие по отношение на трети лица от вписването им в Държавния регистър на марките.
Правото върху марка се придобива чрез регистрацията й, считано от датата на подаване на заявката. Правото върху марка е изключително право, което включва правото на нейния притежател да я използва, да се разпорежда с нея и да забранява на
трети лица да я използват без негово съгласие.
Регистрацията действа за срок от 10 години, считано от датата на подаване на заявката, и може да бъде подновявана неограничено за следващи периоди от 10 години по реда на чл. 65 от ЗМГО /Закон за марките и географските означения/.
В Официалния раздел на Държавен вестник, бр. 98 от 13 декември 2019 г., е обнародван новият Закон за марките и географските означения (ЗМГО), който съгласно чл. 5, ал. 5, изр. 2 от Конституцията на Република България влиза в сила 3 дни след обнародването му. Текста на новия Закон за марките и географските означения може да видите в Държавен вестник, бр. 98 от 13 декември 2019 г.
ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ
Заявители на марки могат да бъдат както български физически и юридически лица, така и чуждестранни такива, като чуждите физически и юридически лица извършват действия пред Патентното ведомство чрез местен представител по индустриална собственост. Българският закон не изисква заявителят непременно да е производствено или търговско предприятие, което да произвежда или търгува със стоките, съответно да извършва услугите, за които желае да регистрира марката.
За получаване на регистрация на марка е необходимо да се подаде заявка в Патентното ведомство на Република България - директно, по пощата, по факс или по електронен път. Когато заявката се подава по електронен път, идентификация чрез уникален идентификатор на заявителя и на представителя по индустриална собственост, както и електронен подпис по смисъла на Закона за електронния документ и електронния подпис не са задължителни. При подаване чрез факс, оригиналите на документите трябва да бъдат получени в Патентното ведомство в едномесечен срок от датата на факса. Върху изпратените оригинални документи трябва ясно да бъде отбелязана датата на изпращането на факса.
Следва проверка дали са изпълнени изискванията от ЗМГО за установяване датата на подаване. За дата на подаване се счита датата, на която в Патентното ведомство са получени следните документи:
искане за регистрация;
името и адресът на заявителя;
изображение на марката;
списък на стоките или услугите, за които се иска регистрация;
за колективни и сертификатни марки - правилата за тяхното използване.
Когато тези изисквания не са изпълнени, заявката се смята за неподадена.
Когато са изпълнени всички изисквания, заявката се вписва във входящия регистър на Патентното ведомство на заявките за марки с входящ номер и дата на подаване, които се отбелязват върху нея.
За всяка заявка с установена дата на подаване се проверява дали е приложен документ за платени такси за заявяване, експертиза и публикация. Когато документът не е приложен, на заявителя се предоставя едномесечен срок за отстраняване на недостатъка. До един месец след изтичането на този срок таксите могат да бъдат платени в двоен размер. Ако в този срок таксите не са заплатени заявката се смята за оттеглена.
Заявката трябва да се отнася до една марка, предназначена за стоки и/или услуги от един или повече класове по Международната класификация на стоките и услугите. Заявката съдържа:
искане за регистрация;
идентификационни данни на заявителя;
идентификационни данни на представителя по индустриална собственост, когато такъв е упълномощен, в т.ч. пълномощно;
адрес за кореспонденция, ако има такъв;
претенция за приоритет, ако такъв се претендира, в т.ч. приоритетен документ. Когато има претенция за конвенционен приоритет, в заявката се посочват датата и номерът на първата заявка и страната, в която е подадена. При претенция за изложбен приоритет, в заявката се посочват датата на излагане на стоките или услугите и страната, в която е организирана изложбата;
указание за вида на марката;
изображение на марката, когато тя е комбинирана, фигуративна или триизмерна или изписване на марката, когато е словна. Изображението на марката трябва да бъде ясно и годно за възпроизвеждане в размер 7/7 см. Към заявката може да се приложи изображение на марката и на електронен носител. Когато марката е триизмерна, изображението трябва да показва нейната триизмерност. Ако един изглед не дава представа за цялостната форма, изображението може да включва и допълнителни изгледи;
описание на марката и/или указване на словните й елементи и начинът на изписването им - с букви на кирилица или на латиница, и/ или указание за цвета/цветовете, когато изображението на заявената марка е цветно;
данни за предходна заявка, в случаите на разделяне на заявката;
списък на стоките и/или услугите и класовете им по Международната класификация на стоките и услугите;
декларация за отказ от изключително право върху елемент от марката;
номер, дата и приоритет на заявката или регистрацията на марка на Общността, за която е поискано преобразуване в национална заявка;
опис на приложените към заявката документи;
подпис;
за колективни и сертификатни марки се прилагат и правила за използване;
документ за платени такси за заявяване, експертиза и публикация.
Заявката трябва да бъде подписана от заявителя или от неговия представител по индустриална собственост. Когато заявителят е юридическо лице, заявката се подписва от лицето, което го представлява по закон. При заявител юридическо лице или едноличен търговец, се изисква и поставянето на печат.
В двумесечен срок от представяне на документа за платени такси се извършва формална експертиза. В случай че при нея се установят недостатъци, заявителят се уведомява и му се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок заявителят не отстрани недостатъците производството се прекратява. Когато при проверката се установи, че заявката не се отнася до една марка, в рамките на посочения двумесечен срок, заявителят може да раздели заявката, като разделените заявки запазват датата на подаване, съответно приоритетната дата на първоначалната заявка. При разделяне на заявката се заплаща такса за заявяване, експертиза и публикация, като съдържанието на разделената заявка не трябва да се различава от съдържанието на първоначалната заявка.
В тримесечен срок от приключване на формалната експертиза или от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство, се извършва експертиза относно наличието на абсолютни основания за отказ. Когато има основание за отказ за всички или за част от стоките или услугите, заявителят се уведомява като се посочват мотивите за отказа и му се предоставя тримесечен срок за възражение. Ако в рамките на този срок, заявителят не отговори, възрази неоснователно или не ограничи списъка на стоките или услугите се взема решение за пълен или частичен отказ. При частичен отказ, заявителят има възможност в двумесечен срок от получаване на решението или в производството по разглеждане на жалби срещу решения за отказ да подаде молба за разделяне на заявката.
В едномесечен срок след приключване на експертизата относно наличието на абсолютни основания за отказ, всяка заявка, която отговаря на изискванията на закона се публикува в официалния бюлетин на Патентното ведомство. Международните регистрации, по които Република България е посочена страна, се публикуват в едномесечен срок от уведомяване на ведомството за международната регистрация.
В тримесечен срок от публикацията на марката всяко лице може да подаде възражение срещу регистрацията, респ. срещу признаване на действието на международна регистрация на територията на Република България й въз основа на абсолютните основания за отказ. Възражението се разглежда от отдела по опозиция, като лицето, подало възражението не е участник в производството по заявката. Възражението се изпраща на заявителя, респ. притежателя на международната регистрация, който може да представи становище по него.
В тримесечен срок от публикацията на заявката, определени лица, посочени в закона могат да подадат опозиция срещу регистрацията на марка, респ. срещу признаване на действието на международна регистрация на територията на Република България. Опозицията срещу признаване на действието на международна регистрация се подава в срока между шестия и деветия месец от публикацията на международната регистрация в официалния бюлетин на Патентното ведомство.Опозицията се подава в два екземпляра, като тя трябва да:
е мотивирана;
съдържа данни за лицето, подало опозицията;
съдържа данни за марката, обект на опозицията;
съдържа правното основание, на което се базира;
е придружена с доказателства, когато това е необходимо;
е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката, когато опозицията се основава на общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност;
е придружена с документ за платена такса.
е мотивирана;
съдържа данни за лицето, подало опозицията;
съдържа данни за марката, обект на опозицията;
съдържа правното основание, на което се базира;
е придружена с доказателства, когато това е необходимо;
е придружена с доказателства за общоизвестността или известността на марката, когато опозицията се основава на общоизвестна марка или марка, ползваща се с известност;
е придружена с документ за платена такса.
Следва извършване на проверка за допустимост и формална редовност на опозицията.
В случай че опозицията е недопустима, се взема решение за необразуване на производство. Когато се констатират недостатъци по формалната редовност на опозицията, на опонента се предоставя двумесечен срок за отстраняването им. В случай, че формалните недостатъци не бъдат отстранени, се постановява решение за прекратяване на производството.
Опозицията се разглежда от тричленни състави на отдела по опозиция, които се състоят от трима експерти, единият от които е председател на състава. Страните се уведомяват, че е образувано производство по опозицията, като единият екземпляр от опозицията заедно с доказателствата се изпраща на заявителя на марката, обект на опозиция. Едновременно с това на страните се предоставя тримесечен срок за постигане на споразумение, който започва да тече от датата на изпращане на уведомлението. Този срок може да се удължава двукратно с по три месеца по писмено искане, подписано от страните. Когато страните депозират споразумение, се постановява решение за прекратяване на производството по опозицията. Ако в предвидения за това срок, не бъде постигнато споразумение на заявителя се предоставя двумесечен срок за отговор по опозицията. При представяне на отговор, той се изпраща на опонента за становище, за което му се предоставя едномесечен срок. Съответно при липса на отговор от страна на заявителя се постановява решение въз основа на опозицията и приложените към нея доказателства. С отговора по опозицията, заявителят има възможност да поиска от ответната страна да представи доказателства за реално използване на по-ранната марка в петгодишния период, предхождащ публикацията на заявката, които следва да се представят в двумесечен срок. Единият екземпляр от доказателствата за реално използване на по-ранната марка се изпраща на заявителя като му се предоставя едномесечен срок за становище. Ако опонентът не представи доказателства за реално използване на по-ранната марка, се постановява решение за отхвърляне на опозицията като неоснователна. Съставът на отдела по опозиция постановява решение в рамките на шест месеца от приключване на размяната на кореспонденция между страните. При неоснователност на опозицията, се постановява решение за отхвърлянето й. Когато тя е основателна се взема решение за пълен или частичен отказ на регистрацията на марката.
В едномесечен срок от изтичане на срока по чл. 38б, ал. 2 или 3 на ЗМГО, когато не е подадена опозиция или когато опозицията е отхвърлена изцяло или частично като неоснователна с влязло в сила решение, на заявителя се изпраща уведомление за плащане на такси за регистрация, публикация и издаване на свидетелство и му се предоставя едномесечен срок за плащането им. Таксите могат да бъдат платени в двоен размер до един месец след изтичането на предоставения срок.
При заплащане на таксите, в установения то закона срок се взема решение за регистрация на марката. Марката се вписва в Държавния регистър на марките, публикува се в официалния бюлетин на Патентното ведомство и на заявителя се издава свидетелство за регистрация.
ПРАВА, ПРОИЗТИЧАЩИ ОТ ИЗДАДЕНИЯ ЗАЩИТЕН ДОКУМЕНТ
Правото върху марка, което възниква с нейната регистрация, включва правото на притежателя й да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен или сходен на нея. Забраната за използване включва поставянето на знака върху стоките или върху техните опаковки, предлагането на стоките с този знак за продажба или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и предлагането или предоставянето на услуги с този знак, вносът или износът на стоките с този знак и използването на знака в търговски книжа и в реклами.
Когато марката е притежание на няколко лица и между тях не е уговорено друго, всяко от тях може да я използва в пълен обем. Правото да се разпореждат с марката (да я прехвърлят, да сключват лицензионни договори, да я залагат и предоставят като обезпечение) се упражнява съвместно от всички съпритежатели, като трябва да е налице тяхното писмено съгласие.
ОБЖАЛВАНЕ
Заявител на марка, който е получил:
решение за отказ на регистрацията на абсолютни основания
решение за прекратяване на производството по формална експертиза
решение на отдела по опозиция
може да подаде жалба срещу това решение пред отдел “Спорове” на Патентното ведомство. За да отговаря на законовите изисквания за допустимост, жалбата трябва:
да е подадена не по-късно от три месеца, считано от датата, на която жалбоподателят е получил решението
да е придружена от документ за платена такса.
Когато се установи, че тези условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай жалбата е недопустима и производство по нея не се образува. За да отговаря на законовите изисквания за формална редовност, всяка допустима жалба трябва:
да съдържа данни за заявката на марката и за жалбоподателя, както и мотиви срещу обжалваното решение
когато жалбата се подава чрез представител по индустриална собственост, към нея трябва да се приложи пълномощно на представителя, ако до този момент то не е представено по преписката.
Когато се установи, че тези две условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай жалбата е формално нередовна и производството по нея се прекратява с решение на председателя на Патентното ведомство. Производството се прекратява и тогава, когато жалбоподателят сам оттегли жалбата. Всяка допустима и формално редовна жалба се разглежда от състав на отдел “Спорове”, който се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство и се състои от двама държавни експерти и един юрист. Съставът разглежда мотивите на експертизата за отказ на регистрацията, за прекратяване на производството или за отхвърляне на опозицията, както и мотивите на жалбоподателя и изготвя становище по жалбата, въз основа на което председателят на Патентното ведомство взема решение. Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател отменя решението за отказ, за прекратяване на производството или за отхвърляне на опозицията и постановява решение, с което:
връща заявката за регистрация на марката – когато е отменил решение за отказ на регистрация;
възобновява производството – когато е отменил решение за прекратяването му;
връща заявката за повторно разглеждане – когато е установил процедурни нарушения в производството по извършване на експертиза или опозиция.
Посочените решения не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател постановява решение, с което потвърждава решението за отказ на регистрацията, за прекратяване на производството или за отхвърляне на опозицията. Тези решения могат да се обжалват по съдебен ред в тримесечен срок от получаване на решението. Компетентен да разглежда жалбите срещу решенията на председателя на Патентното ведомство е Административен съд – гр. София. Решенията на Административен съд – гр. София могат да се обжалват пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.
ИСКАНИЯ ЗА ОТМЕНЯНЕ И ЗАЛИЧАВАНЕ НА РЕГИСТРАЦИЯ
Всяко лице, което счита, че една регистрирана марка:
в петгодишен срок от датата на регистрацията й не е започнала да се използва реално на територията на Република България от своя притежател или с негово съгласие за стоките или услугите, за които е регистрирана, или използването й е било преустановено за непрекъснат петгодишен период от време;
е станала обичайно означение за стоката или услугата, за която е регистрирана или
се използва по начин, който въвежда в заблуждение потребителите относно естеството, качеството или географския произход на стоките или услугите, за които марката е регистрирана
може да подаде искане за отменяне на регистрацията на тази марка.
Всяко лице, което счита, че регистрацията на марка е била извършена:
в нарушение на изискванията за прилагане на ЗМГО по отношение на физическите и юридическите лица
в противоречие с абсолютните основания за отказ на регистрация, предвидени в същия закон
може да подаде искане за заличаване на регистрацията на тази марка.
Всяко лице с правен интерес, което счита, че една марка е регистрирана:
в противоречие с относителните основания за отказ на регистрация, предвидени в ЗМГО
е регистрирана недобросъвестно, което е установено с влязло в сила съдебно решение
е регистрирана от агент или представител на притежателя й без неговото съгласие
е регистрирана в нарушение на по-ранно право на интелектуална собственост
регистрираната марка се състои от или съдържа фирмата на друго лице
може да подаде искане за заличаване на регистрацията на тази марка.
Исканията могат да се подават в рамките на целия период на действие на регистрацията до отдел “Спорове” на Патентното ведомство. За да отговаря на законовите изисквания за допустимост, искането трябва:
да е придружено от документ за платена такса;
да съдържа доказателства за правния интерес на молителя, ако такъв се изисква;
да е подадено поне 5 години след регистрацията на марката, ако се иска отмяната й поради неизползване.
Когато се установи, че тези условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай искането е недопустимо и производство по него не се образува. За да отговаря на законовите изисквания за формална редовност, всяко допустимо искане трябва:
Когато се установи, че тези условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай искането е недопустимо и производство по него не се образува. За да отговаря на законовите изисквания за формална редовност, всяко допустимо искане трябва:
да съдържа данни за молителя, да е мотивирано и да е придружено от доказателства, когато това е необходимо;
да е подадено в два екземпляра, както и доказателствата към него;
когато искането се подава чрез представител по индустриална собственост, към него трябва да се приложи пълномощно на представителя.
Когато се установи, че тези условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай искането е недопустимо и производство по него не се образува. За да отговаря на законовите изисквания за формална редовност, всяко допустимо искане трябва:
да съдържа данни за молителя, да е мотивирано и да е придружено от доказателства, когато това е необходимо
да е подадено в два екземпляра, както и доказателствата към него
когато искането се подава чрез представител по индустриална собственост, към него трябва да се приложи пълномощно на представителя.
Когато се установи, че тези условия не са изпълнени, на молителя се предоставя едномесечен срок за отстраняването им, в противен случай искането е формално нередовно и производството по него се прекратява с решение на председателя на Патентното ведомство. Производството се прекратява и тогава, когато молителят сам оттегли своето искане или срокът на закрила на атакуваната марка междувременно изтече.
Всяко допустимо и формално редовно искане се разглежда от състав на отдел “Спорове”, който се назначава със заповед на председателя на Патентното ведомство и се състои от трима държавни експерти и двама юристи. Съставът дава възможност на притежателя на атакуваната марка да възрази срещу искането, както и на молителя да изрази становище по възражението. Съставът е оправомощен да иска от страните допълнителни доказателства с цел изясняване на фактите и обстоятелствата по спора.
След като разгледа мотивите на двете страни и проучи представените доказателства, съставът изготвя становище по искането, въз основа на което се взема решение. Когато искането е основателно, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател взема решение за пълно или частично отменяне, респ. заличаване на регистрацията. Когато искането е неоснователно, председателят на Патентното ведомство или оправомощен от него заместник-председател постановява решение, с което отхвърля искането. Тези решения могат да се обжалват по съдебен ред в тримесечен срок от получаването им от лицето, чиито права и законни интереси са засегнати. Компетентен да разглежда жалбите срещу решенията на председателя на Патентното ведомство е Административен съд – гр. София. Решенията на Административен съд – гр. София могат да се обжалват пред Върховния административен съд, чието решение е окончателно.
ПРАВНИ ПОСЛЕДИЦИ ОТ ОТМЕНЯНЕТО И ЗАЛИЧАВАНЕТО НА РЕГИСТРАЦИЯТА
Отменянето на регистрацията на марка при неизползване има действие от началото на петгодишния период на неизползване. В останалите случаи, отменянето на регистрацията има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
Заличаването на регистрация на марка има действие от датата на подаване на заявката.
ІІ. ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.
Наименованието за произход е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чиито качества или свойства се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
Географското указание е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията на определенията за наименование за произход и географско указание.
В края на рубриката ще намерите Статистика на регистрираните географски означения.
Правната закрила на регистрирано географско означение обхваща забрана за:
· използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;
· неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни;
· използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;
· други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.
Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват с правна закрила.
ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ
Правната закрила на географското означение в България се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство.
1. Процедура по регистрация на географско означение
Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.
Правото на използване на регистрирано географско означение има само лицето/лицата, което/които е/са вписано/вписани като негов/и ползвател/и.
Указания за попълване, подготовка и подаване на заявка за регистрация на географско означение в Патентно ведомство
Заявката трябва да съдържа:
искане за регистрация само на едно географско означение;
данни на заявителя;
данни за представителя, когато е упълномощен;
наименованието за произход или географското указание;
посочване на стоката;
описание на границите на географското място, които се документират с приложена карта или скица, върху която те са очертани;
описание на стоката, което трябва да включва данни за основните физични, химични, микробиологични и/или органолептични характеристики на стоката и ако е необходимо на суровините. Описва се и традиционния местен метод за производство на стоката, както и характеристиките на стоката, указващи връзката им с географската среда или с географския произход. Ако заявката е за наименование за произход, описанието трябва да посочва влиянието на природните и човешките фактори върху свойствата или особеностите на стоката.
Към заявката за регистрация, заявителят трябва да приложи следните документи:
препис на заповедта на ръководителя на съответното централно ведомство, с която се определят границите на географското място и качествата или особеностите на стоката, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход;
удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.
Към заявката се прилага и документ за платени такси съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България.
Всяка постъпила заявка за регистрация на географско означение се подлага на формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията за правилно оформяне на заявката и дали към заявката са приложени изброените документи.
При констатиране на недостатъци в заявката, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството по заявката се прекратява.
За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество, която обхваща проверка на основанията за отказ, които са следните:
не се регистрира като географско означение наименование, което се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;
не се регистрира географско означение, което е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растение или порода животно, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;
не се регистрира географско означение, което е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;
не се регистрира географско означение, което е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение.
Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя тримесечен срок за възражения. Ако в този срок не бъдат получени основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.
Когато се установи, че заявеното географско означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация, географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения и заявителят се вписва като ползвател и в едномесечен срок му се издава свидетелство за използване на географското означение.
2. Процедура по вписване на ползвател на регистрирано географско означение Всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място и стоката, която произвежда отговаря на установените качества или особености, може да подаде заявка за вписване като ползвател на вече регистрирано географско означение.
Субекти на правото върху съответното географско означение могат да бъдат лица, чиито брой не е и не може да бъде ограничен. ЗМГО предоставя възможност на всяко лице, което има право на заявяване да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение.
Изискванията за съдържанието на заявката за вписване на ползвател са същите като за заявката за регистрация на географско означение. Новият ползвател трябва да посочи получения вече регистров номер на географското означение.
По заявката за вписване на нов ползвател се извършват действията по формалната експертиза, както и по заплащането на дължимите такси за вписване, за издаване на свидетелство и публикация, ако решението по заявката е положително. Издаденото свидетелство документира правото на новия ползвател да използва географското означение.
Регистровият номер на географските означения се различава по това, че след него, се изписва номера на поредния вписан ползвател. Например, за регистрираното географско означение „БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО” с рег. № 6, има няколко вписани ползватели с поредни номера: 6-01, 6-02.
Отменяне на вписването на ползвател: по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.
Правната закрила на регистрацията на географското означение се прекратява, когато престане да съществува връзката между качествата и особеностите на стоката и географската среда.
3. Обжалване
Заявител на географско означение, който е получил:
решение за отказ на регистрация на географско означение
решение за прекратяване на производството по формална експертиза
решение за прекратяване на производството по вписване на ползвател на географско означение
може да подаде жалба срещу решението пред отдел “Спорове” на Патентното ведомство. Жалбата трябва да отговаря на същите изисквания за допустимост и формална редовност и се разглежда по същия ред, който е предвиден за жалбите срещу решенията по заявки за марки. Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя обжалваното решение и постановява друго, с което:
връща заявката за повторно разглеждане
връща заявката за регистрация.
Посочените решения не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение, с което потвърждава решението за отказ на регистрацията. Тези решения могат да се обжалват по съдебен ред по същата процедура, която е установена за марките.
4. Искания за заличаване на регистрацията на географски означения и за отменяне на вписването на ползвател на регистрирано географско означение
Всяко лице с правен интерес, което счита, че едно географско означение е регистрирано:
в нарушение на изискванията на ЗМГО, дефиниращи видовете географски означения (наименования за произход и географски указания), като това обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение;
е идентично на по-рано регистрирани географско означение или марка за идентични стоки;
е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растение/порода животно;
е идентично/сходно на по-рано регистрирани географско означение или марка за идентични/сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение
може да подаде искане за заличаване на тази регистрация. Искането трябва да отговаря на изискванията за допустимост и формална редовност, които са предвидени за исканията за заличаване на регистрацията на марки. Исканията се разглеждат по реда, предвиден за марките. Решенията, които може да вземе председателят на Патентното ведомство са същите, които са допустими и по исканията за заличаване на регистрацията на марки и се обжалват по същия съдебен ред.
По отношение на регистрацията на чуждестранни географски означения, тя се заличава, когато е заличена регистрацията в страната на произхода.
Служебно заличаване на регистрацията на географско означение на земеделски продукт или храна е възможно когато географското означение на земеделски продукт или храна се впише в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения.
За вписването на географското означение на земеделски продукт или храна в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения Патентното ведомство се уведомява от Министерство на земеделието и храните. Заличаването се извършва в срок от един месец от уведомяването.
Заличаването на регистрация на географско означение има действие от датата на подаване на заявката.
Вписването на ползвател на регистрирано географско означение се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произвежданите от него стоки не притежават установените качества или особености.
Отменянето на вписването на ползвател на географско означение има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
ІІІ. ТАКСИ ПО РЕГИСТРАЦИЯТА
Защитата на марките и географските означения може да бъде реализирана по два начина. Първият е по административен ред, вторият по съдебен ред чрез предявяване на иск в съда. Важно е да се каже, че митническите органи следят служебно за нарушения на търговските марки и географските означения.
Защитата та търговските марки и географските означения е описана подробно в глава ШЕСТА от новия закон, както следва:
Гражданскоправна защита срещу нарушения
Нарушение на правото на регистрирана марка
Чл. 113. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 - 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение.
(2) Нарушение съставлява и:
1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя;
3. осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл. 14 без съгласието на притежателя на марката;
4. използване на марка от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или представителят обоснове своите действия.
Нарушение на регистрирано географско означение
Чл. 114. (1) Използването на регистрирано географско означение в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 съставлява нарушение.
(2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.
Право на иск
Чл. 115. (1) Право на иск за нарушение имат:
1. притежателят на правото върху марка;
2. лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
3. лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;
4. съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.
(2) Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването.
(3) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.
(4) Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.
(5) С цел получаване на обезщетение за претърпените от него вреди лицензополучателят, както и лицето, което има право да използва колективна марка, може да участва в производство по иск за нарушение, започнато от притежателя на правото върху марката.
(6) Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешеното използване на марката.
Искове за нарушение
Чл. 116. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за:
1. установяване факта на нарушението;
2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;
3. обезщетение за вреди;
4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.
(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
1. да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;
2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;
3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.
(3) Независимо от исковете по ал. 1 носителят на права по този закон може да предяви иск за преустановяване на предоставяни от посредници дейности или услуги, когато същите допринасят на трети страни за нарушаване на права по този закон. Уважаването на иск по отношение на посредник не е обвързано с предявяване на иск по ал. 1 срещу самия нарушител. Когато по отношение на посредник са налице условията за изключване на отговорността по чл. 16 от Закона за електронната търговия, срещу него може да бъде предявен искът по тази алинея само ако преди това до него е отправена покана за доброволно изпълнение.
Възражение за реално използване
Чл. 117. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да възрази, че към момента на предявяване на иска марката не е реално използвана по смисъла на чл. 21, при условие че от датата на регистрация на марката до датата на предявяване на иска са изминали не по-малко от 5 години.
(2) При възражение по ал. 1 съдът задължава ищеца да представи доказателства, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или че съществуват основателни причини за неизползването й.
(3) Когато марката не е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или не бъдат представени доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването, искът се отхвърля.
Определяне на обезщетението
Чл. 118. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Особени случаи на обезщетение
Чл. 119. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или
2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките - предмет на нарушението.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Изземване на вещи - предмет на нарушение
Чл. 120. Изземване на вещите по чл. 116, ал. 1, т. 4 - предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на вещи, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на вещи, намиращи се в търговската мрежа.
Носене на отговорност
Чл. 121. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
Чл. 122. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение
Чл. 123. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки или вещи - предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Данните по ал. 1 могат да включват:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението, или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно, търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоки, вещи или услуги, предмет на нарушението.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон.
(5) Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
Привременни мерки
Чл. 124. (1) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
(2) Допускането, налагането и отмяната на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Привременните мерки по ал. 1, т. 2 - 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на искането от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.
(6) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(7) Лицето, което има право на иск, е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.
(8) Ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди.
Подсъдност
Чл. 125. Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.
Раздел II
Мерки за защита от страна на митническите органи
Основания и приложно поле
Чл. 126. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013.
(2) Мерките за защита се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.
(3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществена от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.
Раздел III
Административнонаказателни разпоредби
Административни нарушения и наказания
Чл. 127. (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:
1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;
2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:
1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;
2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;
3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.
(4) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 - 5, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
(5) Предметът на нарушението по ал. 1 - 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
(6) Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.
(7) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.
(8) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.
(9) Алинеи 1 - 8 се прилагат, независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37.
Проверка за нарушения
Чл. 128. (1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по:
1. инициатива на Патентното ведомство;
2. искане на прокурор или на органите на МВР;
3. сигнал на притежателя на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение;
4. сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия;
6. сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
7. сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.
(2) Сигналът за проверка трябва да съдържа:
1. идентификационни данни за лицето, което го е подало - име, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;
2. идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени;
3. идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение;
4. идентификационни данни за предполагаемия нарушител;
5. точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение.
(3) Към сигнала за проверка се прилагат:
1. пълномощно, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост;
2. доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 - 7.
(4) Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени.
(5) След произнасяне по административнонаказателната преписка наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 - 7 за резултатите от извършената проверка.
Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение
Чл. 129. (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката органите на МВР оказват съдействие на служителите на Патентното ведомство съгласно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и от председателя на Патентното ведомство.
(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис. Когато е съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР.
(3) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето му за срок, не по-кратък от 7 дни. Ако в 14-дневен срок от свалянето на съобщението лицето по ал. 1 не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това се отбелязва в акта и той се счита за връчен в деня на отбелязването.
(4) В съобщението по ал. 3 се включват името и адресът на лицето, на което е съставен актът за установяване на административното нарушение.
Правомощия на длъжностното лице
Чл. 130. (1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да:
1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка;
3. изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти.
(2) Длъжностното лице е длъжно да:
1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;
3. не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5;
4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.
Протокол за изземване
Чл. 131. (1) Предметът на нарушението се изземва от длъжностните лица по чл. 129 с протокол.
(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства - брой, вид, както и други данни.
(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от поне един свидетел.
(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва от поне още един свидетел.
Задължение за съдействие
Чл. 132. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 129, са длъжни:
1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;
2. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;
3. да съхраняват оставените на отговорно пазене вещи;
4. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.
Налагане на административните наказания
Чл. 133. (1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 подлежат на обжалване пред Софийския районен съд.
Изпълнение на административните наказания
Чл. 134. (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.
(2) Глобите и имуществените санкции подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 135. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От изложеното по-горе е видно, че правната уредба е сложна и това е така, защото обществените отношения, които възникват при и по повод правата върху марките и географските означения са разнородни и много комплексни. Нашият съвет е винаги при и по повод регистрация, промяна или защита на Вашите права да използвате услугите на квалифициран адвокат.
ІІ. ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Под географско означение се разбира наименование за произход и географско указание.
Наименованието за произход е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и чиито качества или свойства се дължат предимно на географската среда, включваща природни и човешки фактори.
Географското указание е наименованието на страна, район или определена местност от тази страна, служещо за означаване на стока, която произхожда от там и притежава качество, известност или друга характеристика, които могат да се отдадат на този географски произход.
За географски означения се смятат и традиционни наименования, които отговарят на изискванията на определенията за наименование за произход и географско указание.
В края на рубриката ще намерите Статистика на регистрираните географски означения.
Правната закрила на регистрирано географско означение обхваща забрана за:
· използване в търговската дейност на географското означение за стоки, които са сходни на стоката, за която е регистрирано, доколкото се експлоатира известността на защитеното означение;
· неправилно използване или имитиране на географското означение, дори и когато истинският произход на стоката е отбелязан, или използването му в превод или заедно с изрази като "род", "вид", "тип", "имитация" и други подобни;
· използване на всяко друго невярно или заблуждаващо указание по отношение на източника, произхода, естеството или съществените качества на стоката, посочено върху опаковката, в рекламни материали или документи, свързани със стоката, което указание може да създаде невярно впечатление относно нейния произход;
· други действия, които могат да въведат в заблуждение потребителите относно истинския произход на стоката.
Регистрираните географски означения не могат да се превърнат в родови наименования, докато се ползват с правна закрила.
ПРОЦЕДУРА ПО РЕГИСТРАЦИЯ
Правната закрила на географското означение в България се предоставя чрез регистрацията му в Патентното ведомство.
1. Процедура по регистрация на географско означение
Правото на заявяване принадлежи на всяко лице, което извършва производствената си дейност в определеното географско място, и стоката, която произвежда, отговаря на установените качества или особености. Границите на географското място и качествата или особеностите на стоките, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход се определят и установяват от съответното централно ведомство със заповед на ръководителя му.
Правото на използване на регистрирано географско означение има само лицето/лицата, което/които е/са вписано/вписани като негов/и ползвател/и.
Указания за попълване, подготовка и подаване на заявка за регистрация на географско означение в Патентно ведомство
Заявката трябва да съдържа:
искане за регистрация само на едно географско означение;
данни на заявителя;
данни за представителя, когато е упълномощен;
наименованието за произход или географското указание;
посочване на стоката;
описание на границите на географското място, които се документират с приложена карта или скица, върху която те са очертани;
описание на стоката, което трябва да включва данни за основните физични, химични, микробиологични и/или органолептични характеристики на стоката и ако е необходимо на суровините. Описва се и традиционния местен метод за производство на стоката, както и характеристиките на стоката, указващи връзката им с географската среда или с географския произход. Ако заявката е за наименование за произход, описанието трябва да посочва влиянието на природните и човешките фактори върху свойствата или особеностите на стоката.
Към заявката за регистрация, заявителят трябва да приложи следните документи:
препис на заповедта на ръководителя на съответното централно ведомство, с която се определят границите на географското място и качествата или особеностите на стоката, както и връзката на тези качества или особености с географската среда или с географския произход;
удостоверение от съответната община, че заявителят извършва производствената си дейност в определеното географско място.
Към заявката се прилага и документ за платени такси съгласно Тарифата за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България.
Всяка постъпила заявка за регистрация на географско означение се подлага на формална експертиза, при която се проверява дали са изпълнени изискванията за правилно оформяне на заявката и дали към заявката са приложени изброените документи.
При констатиране на недостатъци в заявката, на заявителя се предоставя тримесечен срок за отстраняването им. Ако в този срок недостатъците не бъдат отстранени, производството по заявката се прекратява.
За всяка заявка, която отговаря на изискванията за формална редовност, се извършва експертиза по същество, която обхваща проверка на основанията за отказ, които са следните:
не се регистрира като географско означение наименование, което се е превърнало на територията на Република България в родово наименование на стоки от определен вид, без да се свързва с мястото на производството им;
не се регистрира географско означение, което е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растение или порода животно, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение относно истинския произход на стоката;
не се регистрира географско означение, което е идентично на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични стоки;
не се регистрира географско означение, което е идентично или сходно на географско означение или марка, регистрирани по-рано за идентични или сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение.
Когато има основания за отказ на регистрацията на географското означение, заявителят се уведомява, като се посочват всички мотиви за отказа и се предоставя тримесечен срок за възражения. Ако в този срок не бъдат получени основателни възражения, се взема решение за отказ на регистрацията.
Когато се установи, че заявеното географско означение отговаря на изискванията на закона, се взема решение за регистрация, географското означение се вписва в Държавния регистър на географските означения и заявителят се вписва като ползвател и в едномесечен срок му се издава свидетелство за използване на географското означение.
2. Процедура по вписване на ползвател на регистрирано географско означение Всяко лице, което извършва производствената си дейност в определено географско място и стоката, която произвежда отговаря на установените качества или особености, може да подаде заявка за вписване като ползвател на вече регистрирано географско означение.
Субекти на правото върху съответното географско означение могат да бъдат лица, чиито брой не е и не може да бъде ограничен. ЗМГО предоставя възможност на всяко лице, което има право на заявяване да подаде заявка за вписване като ползвател на регистрирано географско означение.
Изискванията за съдържанието на заявката за вписване на ползвател са същите като за заявката за регистрация на географско означение. Новият ползвател трябва да посочи получения вече регистров номер на географското означение.
По заявката за вписване на нов ползвател се извършват действията по формалната експертиза, както и по заплащането на дължимите такси за вписване, за издаване на свидетелство и публикация, ако решението по заявката е положително. Издаденото свидетелство документира правото на новия ползвател да използва географското означение.
Регистровият номер на географските означения се различава по това, че след него, се изписва номера на поредния вписан ползвател. Например, за регистрираното географско означение „БЪЛГАРСКО КИСЕЛО МЛЯКО” с рег. № 6, има няколко вписани ползватели с поредни номера: 6-01, 6-02.
Отменяне на вписването на ползвател: по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произведените от него стоки не притежават установените качества или особености.
Правната закрила на регистрацията на географското означение се прекратява, когато престане да съществува връзката между качествата и особеностите на стоката и географската среда.
3. Обжалване
Заявител на географско означение, който е получил:
решение за отказ на регистрация на географско означение
решение за прекратяване на производството по формална експертиза
решение за прекратяване на производството по вписване на ползвател на географско означение
може да подаде жалба срещу решението пред отдел “Спорове” на Патентното ведомство. Жалбата трябва да отговаря на същите изисквания за допустимост и формална редовност и се разглежда по същия ред, който е предвиден за жалбите срещу решенията по заявки за марки. Когато жалбата е основателна, председателят на Патентното ведомство отменя обжалваното решение и постановява друго, с което:
връща заявката за повторно разглеждане
връща заявката за регистрация.
Посочените решения не подлежат на обжалване по съдебен ред.
Когато жалбата е неоснователна, председателят на Патентното ведомство постановява решение, с което потвърждава решението за отказ на регистрацията. Тези решения могат да се обжалват по съдебен ред по същата процедура, която е установена за марките.
4. Искания за заличаване на регистрацията на географски означения и за отменяне на вписването на ползвател на регистрирано географско означение
Всяко лице с правен интерес, което счита, че едно географско означение е регистрирано:
в нарушение на изискванията на ЗМГО, дефиниращи видовете географски означения (наименования за произход и географски указания), като това обстоятелство е установено с влязло в сила съдебно решение;
е идентично на по-рано регистрирани географско означение или марка за идентични стоки;
е идентично с наименованието на по-рано защитен сорт растение/порода животно;
е идентично/сходно на по-рано регистрирани географско означение или марка за идентични/сходни стоки, когато има вероятност потребителите да се въведат в заблуждение
може да подаде искане за заличаване на тази регистрация. Искането трябва да отговаря на изискванията за допустимост и формална редовност, които са предвидени за исканията за заличаване на регистрацията на марки. Исканията се разглеждат по реда, предвиден за марките. Решенията, които може да вземе председателят на Патентното ведомство са същите, които са допустими и по исканията за заличаване на регистрацията на марки и се обжалват по същия съдебен ред.
По отношение на регистрацията на чуждестранни географски означения, тя се заличава, когато е заличена регистрацията в страната на произхода.
Служебно заличаване на регистрацията на географско означение на земеделски продукт или храна е възможно когато географското означение на земеделски продукт или храна се впише в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения.
За вписването на географското означение на земеделски продукт или храна в Европейския регистър на земеделските продукти и храни със защитени географски означения Патентното ведомство се уведомява от Министерство на земеделието и храните. Заличаването се извършва в срок от един месец от уведомяването.
Заличаването на регистрация на географско означение има действие от датата на подаване на заявката.
Вписването на ползвател на регистрирано географско означение се отменя по искане на всеки вписан ползвател, когато по исков ред се установи, че ползвателят използва географското означение за означаване на други стоки или произвежданите от него стоки не притежават установените качества или особености.
Отменянето на вписването на ползвател на географско означение има действие от датата на подаване на искането за отменяне.
ІІІ. ТАКСИ ПО РЕГИСТРАЦИЯТА
Съгласно действащата Тарифа за таксите, които се събират от Патентното ведомство на Република България, при регистрация се дължат следните такси:
Чл. 4. (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 15.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 12.12.2017 г.) За марки се събират такси за:
| Такси в левове |
| Търговски | Колективни | |
| марки, марки | и сертифи- | |
| за услуги | катни | |
| и съвместни | марки | |
| марки |
| 1. Заявяване и експертиза: | ||
| а) до три класа | 140 | 330 |
| б) за всеки следващ клас | 30 | 80 |
| 2. Претендиране на приоритет - за всеки приоритет по | 20 | 20 |
| 3. Публикация в Официалния бюлетин на заявка | 40 | 40 |
| 4. Подаване на опозиция | 350 | 700 |
| 5. Регистрация | 300 | 600 |
| 6. Издаване на свидетелство за регистрация | 50 | 50 |
| 7. Публикация в Официалния бюлетин на регистрирана марка | 40 | 40 |
| 8. Подновяване на регистрацията и публикация в Официалния бюлетин: | ||
| а) до изтичане срока на действие на регистрацията: | ||
| - до три класа | 300 | 600 |
| - за всеки следващ клас | 50 | 100 |
| б) до 6 месеца след изтичане срока на действие на регистрацията: | ||
| - до три класа | 450 | 900 |
| - за всеки следващ клас | 80 | 160 |
| 9. Разглеждане на жалби срещу решения за: | ||
| а) прекратяване на производство | 100 | 100 |
| б) отказ на регистрацията | 160 | 160 |
| в) решения на отдела по опозиции | 160 | 160 |
| 10. Разглеждане на искания за: | ||
| а) заличаване на регистрация | 380 | 380 |
| б) отмяна на регистрация | 330 | 330 |
| в) заличаване на регистрация при установена недобросъвестност | 50 | 50 |
| 11. Вписване на ограничения в списъка на стоките и/или услугите на регистрирана марка и издаване на удостоверение и публикация в Официалния бюлетин | 50 | 50 |
(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 91 от 2005 г., в сила от 15.11.2005 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 31 от 2011 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 12.12.2017 г.) За географски означения се събират такси за:
| Такси в | ||
| левове | ||
| 1. | Заявяване и експертиза: | |
| а) за регистрация на географско означение | 180 | |
| б) за вписване на последващ ползвател на географско означение | 150 | |
| 2. | Регистрация и вписване на първи ползвател | 30 |
| 3. | Вписване на последващ ползвател | 30 |
| 4. | Издаване на свидетелство | 50 |
| 5. | Публикация в Официалния бюлетин | 40 |
| 6. | Разглеждане на жалба срещу решение за: | |
| а) прекратяване на производство | 100 | |
| б) отказ на регистрацията | 160 | |
| в) отказ за вписване на ползвател | 160 | |
| 7. | Искане за заличаване на регистрация на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от Закона за марките и географските означения | 180 |
| 8. | Искане за заличаване на регистрацията въз основа на съдебно решение | 20 |
| 9. | Искане за отменяне вписването на ползвател въз основа на съдебно решение | 20 |
ІV. ЗАЩИТА
Защитата на марките и географските означения може да бъде реализирана по два начина. Първият е по административен ред, вторият по съдебен ред чрез предявяване на иск в съда. Важно е да се каже, че митническите органи следят служебно за нарушения на търговските марки и географските означения.
Защитата та търговските марки и географските означения е описана подробно в глава ШЕСТА от новия закон, както следва:
"Глава шеста
ЗАЩИТА НА ПРАВАТА ВЪРХУ МАРКИ И ГЕОГРАФСКИ ОЗНАЧЕНИЯ
Раздел IГражданскоправна защита срещу нарушения
Нарушение на правото на регистрирана марка
Чл. 113. (1) Използването в търговската дейност на знак по смисъла на чл. 13, ал. 1 - 4 без съгласието на притежателя на марката съставлява нарушение.
(2) Нарушение съставлява и:
1. поставянето на марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че поставянето на марката е без съгласието на притежателя;
2. изработването на средство, специално предназначено или пригодено за възпроизвеждане на марката или за притежаването, или за съхраняването на такова средство, ако лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да счита, че това средство служи или ще служи за произвеждане на стоки или на материал по т. 1 без съгласието на притежателя;
3. осъществяването на подготвителни действия по смисъла на чл. 14 без съгласието на притежателя на марката;
4. използване на марка от нейния притежател, когато същата е регистрирана на името на агент или представител без съгласието на действителния й притежател, освен ако агентът или представителят обоснове своите действия.
Нарушение на регистрирано географско означение
Чл. 114. (1) Използването на регистрирано географско означение в нарушение на разпоредбата на чл. 88, ал. 2 съставлява нарушение.
(2) Нарушение съставлява и използването на регистрирано географско означение от лице, което не е вписано като негов ползвател.
Право на иск
Чл. 115. (1) Право на иск за нарушение имат:
1. притежателят на правото върху марка;
2. лицензополучател със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
3. лицензополучател на изключителна лицензия, ако притежателят на правото върху марката, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от получаване на писмената покана от страна на лицензополучателя;
4. съпритежателят на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. действителният притежател на марка, която е била регистрирана на името на агент или представител.
(2) Със съгласието на притежателя на колективна марка иск за нарушение може да подаде и всяко лице, което може да я използва. Съгласието на притежателя не се изисква, ако, след като бъде надлежно уведомен за нарушението, сам не подаде иск в 6-месечен срок от уведомяването.
(3) Право на иск има и всеки вписан ползвател на регистрирано географско означение.
(4) Право на иск има и орган за професионална защита, който е редовно признат като лице, имащо право да представлява ползвателите на конкретно регистрирано географско означение, наименование на храна с традиционно специфичен характер или традиционно наименование за вино.
(5) С цел получаване на обезщетение за претърпените от него вреди лицензополучателят, както и лицето, което има право да използва колективна марка, може да участва в производство по иск за нарушение, започнато от притежателя на правото върху марката.
(6) Притежателят на колективна марка има право да претендира обезщетение от името на лицата, получили право да използват марката, за претърпените от тях вреди в резултат на неразрешеното използване на марката.
Искове за нарушение
Чл. 116. (1) Исковете за нарушение на правата по този закон може да бъдат за:
1. установяване факта на нарушението;
2. преустановяване на нарушението и/или за забрана за извършване на дейността, която ще съставлява нарушение;
3. обезщетение за вреди;
4. изземване и унищожаване на вещите, предмет на нарушението, включително средствата и материалите за неговото извършване.
(2) Едновременно с иска по ал. 1 ищецът може да поиска по съдебен ред и:
1. да му бъдат предадени вещите, предмет на нарушението;
2. да му бъдат заплатени разходите, свързани със съхранението и унищожаването на вещите, предмет на нарушението;
3. разгласяване за сметка на нарушителя на диспозитива на решението на съда в два всекидневника, в часови пояс на телевизионна програма с национално покритие или по друг начин, определен от съда.
(3) Независимо от исковете по ал. 1 носителят на права по този закон може да предяви иск за преустановяване на предоставяни от посредници дейности или услуги, когато същите допринасят на трети страни за нарушаване на права по този закон. Уважаването на иск по отношение на посредник не е обвързано с предявяване на иск по ал. 1 срещу самия нарушител. Когато по отношение на посредник са налице условията за изключване на отговорността по чл. 16 от Закона за електронната търговия, срещу него може да бъде предявен искът по тази алинея само ако преди това до него е отправена покана за доброволно изпълнение.
Възражение за реално използване
Чл. 117. (1) В срока за отговор на исковата молба ответникът може да възрази, че към момента на предявяване на иска марката не е реално използвана по смисъла на чл. 21, при условие че от датата на регистрация на марката до датата на предявяване на иска са изминали не по-малко от 5 години.
(2) При възражение по ал. 1 съдът задължава ищеца да представи доказателства, че в 5-годишния период преди датата на предявяване на иска марката е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или че съществуват основателни причини за неизползването й.
(3) Когато марката не е реално използвана във връзка със стоките или услугите, за които е регистрирана и на които се основава искът, или не бъдат представени доказателства, че съществуват основателни причини за неизползването, искът се отхвърля.
Определяне на обезщетението
Чл. 118. (1) Обезщетение се дължи за всички претърпени имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от нарушението.
(2) При определяне размера на обезщетението съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, както и приходите, получени от нарушителя вследствие на нарушението.
(3) Съдът определя справедливо обезщетение, което трябва да въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите членове на обществото.
Особени случаи на обезщетение
Чл. 119. (1) Когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер, ищецът може да иска като обезщетение:
1. от 500 до 100 000 лв., като конкретният размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 118, ал. 2 и 3, или
2. равностойността по цени на дребно на правомерно произведени стоки, идентични или сходни със стоките - предмет на нарушението.
(2) При определяне на обезщетението по ал. 1 се вземат предвид и приходите, получени вследствие на нарушението.
Изземване на вещи - предмет на нарушение
Чл. 120. Изземване на вещите по чл. 116, ал. 1, т. 4 - предмет на нарушение, може да се иска както по отношение на вещи, намиращи се на конкретно място, така и по отношение на вещи, намиращи се в търговската мрежа.
Носене на отговорност
Чл. 121. Юридическите лица и едноличните търговци носят гражданска отговорност за нарушаването на права по този закон, извършено виновно от лицата, които ги представляват, от техни служители или от лица, наети от тях. В този случай вината се предполага до доказване на противното.
Осигуряване на доказателства по искови и обезпечителни производства
Чл. 122. (1) Когато ищецът е представил доказателства в подкрепа на исканията си, но е посочил и други доказателства от значение за решаване на делото, които се намират под контрола на ответника, съдът може по искане на ищеца да задължи ответника да предостави тези доказателства.
(2) Съдът може при условията на ал. 1 по искане на ищеца да задължи ответника да осигури възможност за запознаване с банкови, финансови и търговски документи, които се намират под негов контрол.
(3) Ищецът е длъжен да не разгласява съдържащата се в документите по ал. 2 информация.
(4) Представянето на доказателства за единично или еднократно използване на закриляна по този закон марка или географско означение се приема като достатъчно основание за прилагане на разпоредбите на ал. 1 и 2.
(5) Наличието на обстоятелствата, свързани с твърдяно нарушение, може да се установи и с представянето на доказателства за единично или еднократно неправомерно използване на закриляна по този закон марка или географско означение.
Искане на информация за произхода и разпространителските мрежи при нарушение
Чл. 123. (1) Съдът може по искане на ищеца да задължи ответника или трето лице да предостави информация относно обстоятелства, които са от значение за решаване на делото.
(2) Трето лице по смисъла на ал. 1 е всяко лице, което:
1. държи стоки или вещи - предмет на нарушение, или
2. предоставя услуги, водещи до нарушение, или
3. ползва услуги, които съставляват нарушение, или
4. е посочено от лице по т. 1 - 3 като участник в изработването, производството или разпространението на тези стоки или услуги.
(3) Данните по ал. 1 могат да включват:
1. имената и адресите на производителите, разпространителите, доставчиците и други лица, които са били преди това държатели на стоките, вещите, предмет на нарушението, или услугите, както и на предполагаемите разпространители на едро и дребно, търговците на едро и на дребно, за които са били предназначени;
2. данни за произведените, доставените, получените или поръчаните количества, както и за приходите, получени от въпросните стоки, вещи или услуги, предмет на нарушението.
(4) Алинея 1 не се прилага, когато изпълнението й може да доведе до нарушаване на разпоредба на друг закон.
(5) Алинеи 1 и 3 се прилагат само за действия, които се извършват за пряка или непряка икономическа или търговска изгода.
Привременни мерки
Чл. 124. (1) При нарушение на правото върху марка или географско означение или когато има достатъчно данни да се смята, че такова нарушение ще се извърши или някое доказателство ще се изгуби, унищожи или укрие, съдът по искане на лицето, което има право на иск, може, без да уведоми ответната страна за това, да допусне и някоя от следните мерки:
1. забрана за извършване на действия, за които се твърди, че съставляват или ще съставляват неправомерно използване на марка или географско означение;
2. изземване на вещите, предмет на нарушението, за които се твърди, че нарушават правото върху марка или географско означение, както и на други доказателства от значение за доказване на нарушението;
3. изземване от употреба на вещите по чл. 113, ал. 2;
4. запечатване на помещението, в което се твърди, че се извършва или ще се извърши нарушението.
(2) Допускането, налагането и отмяната на привременните мерки се извършва по реда на чл. 389 - 403 от Гражданския процесуален кодекс с изключение на чл. 398, ал. 2, изречение първо и доколкото този закон не предвижда друго.
(3) Привременната мярка забрана за извършване на действия се налага със съобщаването й от съда.
(4) Привременните мерки по ал. 1, т. 2 - 4 се налагат от съдебния изпълнител, който извършва действието едновременно с връчването на съобщението за налагане на мярката в тридневен срок от постъпването на искането от ищеца до съдебния изпълнител. Привременната мярка, допусната за предотвратяване на предстоящо нарушение, се налага в срок, съобразен с целта й. Иззетото имущество се предава по опис за пазене на ищеца, който може да го използва единствено като доказателствено средство.
(5) Ищецът или негов представител има право да присъства и съдейства при налагането на привременните мерки.
(6) Привременната мярка по ал. 1, т. 1 може да бъде наложена и по отношение на трети лица, за които има достатъчно данни, че способстват за извършването на дейността, за която се твърди, че съставлява или ще съставлява неправомерно използване.
(7) Лицето, което има право на иск, е длъжно да не разгласява информацията, станала му известна при или по повод на мерките по ал. 1.
(8) Ако се установи, че наложената мярка е поискана неоснователно, ответната страна може да иска от лицето, което я е поискало, да й заплати причинените вследствие на мярката вреди.
Подсъдност
Чл. 125. Исковете по този закон са подсъдни на Софийския градски съд.
Раздел II
Мерки за защита от страна на митническите органи
Основания и приложно поле
Чл. 126. (1) Митническите органи прилагат мерки спрямо стоки под митнически надзор или митнически контрол, за които се предполага, че нарушават право върху марка или географско означение, при условията и по процедурите на Регламент (ЕС) № 608/2013.
(2) Мерките за защита се прилагат по отношение на всички представени пред митническите органи стоки, независимо дали са поставени под митнически режим, в това число по отношение на стоки, които са придвижвани под режим транзит.
(3) Алинея 1 се прилага и спрямо стоки, независимо дали по отношение на тях е задействан митнически режим, които са открити в резултат на проверка, осъществена от митническите органи при упражняване на правомощията им, на територията на Република България.
(4) При прилагането на мерките митническите органи събират такси за покриване на разходите по съхранението на стоките в размер, определен от Министерския съвет по реда на чл. 12 от Закона за митниците.
Раздел III
Административнонаказателни разпоредби
Административни нарушения и наказания
Чл. 127. (1) Лице, което използва в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2 стоки или услуги, означени със знак, идентичен или сходен на регистрирана марка, без съгласието на нейния притежател, се наказва с глоба от 2000 до 10 000 лв., а едноличните търговци и юридическите лица - с имуществена санкция в размер от 3000 до 20 000 лв.
(2) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което без съгласието на притежателя на регистрирана марка:
1. поставя знак, идентичен или сходен на марката, върху опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали;
2. предлага за продажба, пуска на пазара, съхранява или държи с тези цели, внася, изнася опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или върху всякакви други средства и материали, върху които е поставена марката, с цел да се използват тези опаковки, етикети, маркировки, елементи или устройства за защита или автентичност, или всякакви други средства и материали за стоки или услуги в търговската дейност по смисъла на чл. 13, ал. 1 и 2.
(3) Наказанията по ал. 1 се налагат и на лице, което:
1. въвежда на територията на Република България стоки по чл. 13, ал. 3 без съгласието на притежателя на регистрираната марка;
2. използва означение, което не се различава съществено от регистрирано географско означение;
3. използва регистрирано по този закон географско означение, без да е вписано като негов ползвател.
(4) При повторно и всяко следващо нарушение по ал. 1 - 5, извършено в едногодишен срок от влизането в сила на предходното наказателно постановление, на лицето се налага глоба от 3000 до 15 000 лв., а на едноличните търговци и юридическите лица - имуществена санкция в размер от 5000 до 30 000 лв.
(5) Предметът на нарушението по ал. 1 - 4, независимо чия собственост е, се отнема в полза на държавата и се предава за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи, като притежателят на марката или упълномощено от него лице може да присъства на унищожаването.
(6) Когато знакът по ал. 1 е използван за предлагане или предоставяне на услуги, на нарушителя се указва да го премахне.
(7) При системни нарушения мястото, в което те се извършват, се запечатва за срок от три до 6 месеца.
(8) Предходните алинеи се прилагат и по отношение на стоки, които преминават транзитно през територията на Република България.
(9) Алинеи 1 - 8 се прилагат, независимо дали е налице някое от обстоятелствата по чл. 37.
Проверка за нарушения
Чл. 128. (1) Проверка за установяване на нарушенията по чл. 127 се извършва по:
1. инициатива на Патентното ведомство;
2. искане на прокурор или на органите на МВР;
3. сигнал на притежателя на правото върху марка или на вписания ползвател на регистрирано географско означение;
4. сигнал на съпритежателя на правото върху марка без съгласието на другите съпритежатели;
5. сигнал на лицензополучателя на изключителна лицензия;
6. сигнал на лицензополучателя на неизключителна лицензия със съгласието на притежателя, освен ако друго не е предвидено в договора;
7. сигнал на лице, което има право да използва колективна марка със съгласието на нейния притежател.
(2) Сигналът за проверка трябва да съдържа:
1. идентификационни данни за лицето, което го е подало - име, адрес за кореспонденция, факс и електронен адрес, ако лицето разполага с такива;
2. идентификационни данни за марката или географското означение, правата, за които се твърди, че са нарушени;
3. идентификационни данни за притежателя на марката или ползвателя на географското означение;
4. идентификационни данни за предполагаемия нарушител;
5. точен адрес и вид на обекта, където се извършва предполагаемото нарушение.
(3) Към сигнала за проверка се прилагат:
1. пълномощно, когато сигналът е подаден чрез представител по индустриална собственост;
2. доказателства, установяващи обстоятелствата за лицата по ал. 1, т. 5 - 7.
(4) Проверка не се извършва, когато сигналът не отговаря на изискванията по ал. 2 и 3 и след дадени указания нередовностите не са отстранени.
(5) След произнасяне по административнонаказателната преписка наказващият орган уведомява лицата по ал. 1, т. 2 - 7 за резултатите от извършената проверка.
Установяване на нарушенията и връчване на акт за установяване на административно нарушение
Чл. 129. (1) Нарушението се установява с акт, който се съставя от длъжностно лице, определено със заповед на председателя на Патентното ведомство, след извършване на проверка. За извършване на проверката органите на МВР оказват съдействие на служителите на Патентното ведомство съгласно правомощията си по Закона за Министерството на вътрешните работи. Редът за организиране и провеждане на съвместните действия се определя с инструкция, издадена от министъра на вътрешните работи и от председателя на Патентното ведомство.
(2) Актът за установяване на административно нарушение се връчва на нарушителя или на упълномощено от него лице срещу подпис. Когато е съставен в отсъствието на нарушителя, актът се връчва чрез съответната общинска администрация или чрез органите на МВР.
(3) Когато актът не може да бъде връчен по реда на ал. 2, на таблото за обявления и на интернет страницата на Патентното ведомство се публикува съобщение за съставянето му за срок, не по-кратък от 7 дни. Ако в 14-дневен срок от свалянето на съобщението лицето по ал. 1 не се яви в Патентното ведомство за предявяване и подписване на акта, това се отбелязва в акта и той се счита за връчен в деня на отбелязването.
(4) В съобщението по ал. 3 се включват името и адресът на лицето, на което е съставен актът за установяване на административното нарушение.
Правомощия на длъжностното лице
Чл. 130. (1) Длъжностното лице по чл. 129 има право да:
1. изисква достъп до подлежащите на контрол обекти;
2. изисква необходимите документи във връзка с осъществяваните проверки и да взема образци за експертна оценка;
3. изготвя фотоснимки от подлежащите на контрол обекти.
(2) Длъжностното лице е длъжно да:
1. отразява точно и пълно фактите при извършената проверка в акта за нарушение;
2. опазва служебната, производствената и търговската тайна, станала му известна във връзка с извършените проверки;
3. не разгласява данни от проверките, освен в случаите по чл. 128, ал. 5;
4. използва информацията от проверките само за целите на производството по нарушението.
Протокол за изземване
Чл. 131. (1) Предметът на нарушението се изземва от длъжностните лица по чл. 129 с протокол.
(2) В протокола по ал. 1 се посочват: датата и мястото на действията; лицата, които са участвали; направените искания, бележки и възражения, ако има такива; събраните доказателства - брой, вид, както и други данни.
(3) Протоколът се подписва от лицето, извършило действията, от проверяваното лице и от поне един свидетел.
(4) В случаите, когато проверяваното лице откаже да подпише протокола или отсъства, той се подписва от поне още един свидетел.
Задължение за съдействие
Чл. 132. Лицата, при които се извършва проверката по чл. 129, са длъжни:
1. да осигурят безпрепятствен достъп до проверяваните търговски обекти, складове и производствени бази и помещения;
2. да предоставят исканите от длъжностното лице документи и доказателства;
3. да съхраняват оставените на отговорно пазене вещи;
4. да оказват съдействие на длъжностните лица по повод на извършваната проверка.
Налагане на административните наказания
Чл. 133. (1) Наказателните постановления се издават от председателя на Патентното ведомство или от оправомощен от него заместник-председател.
(2) Наказателните постановления по ал. 1 подлежат на обжалване пред Софийския районен съд.
Изпълнение на административните наказания
Чл. 134. (1) Наказанията глоба или имуществена санкция се изпълняват доброволно в 7-дневен срок от влизането в сила на наказателното постановление, с което са наложени, като сумата се внася в касата или се превежда по сметка на Патентното ведомство.
(2) Глобите и имуществените санкции подлежат на принудително изпълнение от публични изпълнители по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс или от съдебни изпълнители по реда на Гражданския процесуален кодекс.
(3) След влизането в сила на наказателното постановление или решението на съда вещите, отнети в полза на държавата, се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи.
Прилагане на Закона за административните нарушения и наказания
Чл. 135. Доколкото в този раздел не е предвидено друго, установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления се извършват по реда на Закона за административните нарушения и наказания."
V. ЗАКЛЮЧЕНИЕ
От изложеното по-горе е видно, че правната уредба е сложна и това е така, защото обществените отношения, които възникват при и по повод правата върху марките и географските означения са разнородни и много комплексни. Нашият съвет е винаги при и по повод регистрация, промяна или защита на Вашите права да използвате услугите на квалифициран адвокат.