ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ ПРЕЗ ПРИЗМАТА НА БЪЛГАРСКОТО ГРАЖДАНСКО И ТЪРГОВСКО ПРАВО, ДАВАЩО ВЪЗМОЖНОСТ ЗА ПРАВОМЕРНО НЕИЗПЪЛНЕНИЕ НА ДОГОВОР И/ИЛИ ИЗМЕНЕНИЕ И ПРЕКРАТЯВАНЕ НА ДОГОВОР

1. Две са основните групи текстове в българското право, чл. 81 в Законът за задълженията и договорите и в чл. 306 и 307 от Търговския закон, регламентиращи така наречените форсмажорни обстоятелства, каквото е настоящото обявено на 13.03.2020 г. извънредно положение поради опасността от разпространение на COVID-19 на територията на страната. Поради въведените забрани, принудително затварят врати множество търговски обекти (ресторанти, кина, театри, спортни зали, културни центрове, магазини и др.), а наемът за тези помещения продължава да се дължи. Дали е така, дължи ли се наемът? Какви правни средства за защита дава законът на наемателят в тези случаи? Има ли наемодателят права?
Зависи какъв вид е договорът, дали е граждански или е търговски. Граждански са договорите, които не са търговски. По тези договори страните нямат качеството търговец. В тези случаи, ако доходите на страните не зависят пряко от дейността в имота,  позоваване на непреодолима сила би било по-трудно, но не невъзможно. В тези случаи се прилага чл. 81 от ЗЗД, който гласи: "Длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнението се дължи на причина, която не може да му се вмени във вина." Каква точно може да бъде причината, зависи от конкретните факти. Важно е да се отбележи, че според закона, обстоятелството, че длъжникът не разполага с парични средства за изпълнение на задължението, не го освобождава от отговорност. Не е достатъчно наличието на извинителните причини, а е необходимо наличието на такива обстоятелства, които да изключват изобщо вината на длъжника. Обстоятелствата, които обуславят освобождаването от отговорност са случайното събитие и непреодолимата сила. Макар по закон липсата на парични средства да не освобождава от отговорност, българският съд познава случаи, при които съответният длъжник по парично вземане се признава за изпаднал в обективна невъзможност.

2. Тогава когато става въпрос за търговски договор - такива са договорите, по които поне едната стана е търговец, законът дава повече правни възможности. Чл. 306 определя така наречените форсмажорни обстоятелства, като използва терминът "Непреодолима сила", това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключване на договора. Възникването на непреодолима сила е основание за освобождаване от отговорност и е свързано с настъпване на обективна, продължаваща във времето невъзможност за изпълнение на съответно задължение. Докато трае непреодолимата сила, изпълнението на задължението се спира и се отсрочва съразмерно с времето, в което тя е действала. Длъжникът, който не може да изпълни задължението си поради непреодолима сила, трябва да уведоми писмено другата страна в какво се състои непреодолимата сила  възможните последици от нея за изпълнението на договора. При неуведомяване се дължи обезщетение за настъпилите от това вреди. "Стопанската непоносимост" е друга категория, която законодателят въвежда с оглед запазване на справедливостта при съществено изменение на пазарната среда. Институтът е въведен с чл. 307 от Търговския закон и позволява по искане на една от страните, съдът да измени или да прекрати договора изцяло или отчасти, когато са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят, и запазването на договора противоречи на справедливостта и добросъвестността. Това да кажем, ще бъде заплащането на необосновано висок наем за търговски обект, при положение че е въведена временна забрана този тип обекти да не функционират, без за това наемателят да носи отговорност.

Особено важно е, да знаете, че за да се ползвате от тази защита е нужно да се направи конкретен анализ на договорът Ви, след което да се изпрати нужното уведомление до Вашите наемодатели и/или търговски партньори.

В заключение може да се обобщи, че за да бъде едно събитие непреодолима пречка за престиране (изпълнение на договорното задължение), то следва да е създало такова състояние, че с оглед добросъвестността и достъпните способи за изпълнение, всички усилия на длъжника да осъществи задължението си да са били лишени от практически резултат. Гражданското право съдържа общата норма, която покрива идеята за обективна невъзможност - чл. 81, ал. 1 ЗЗД - длъжникът не отговаря, ако невъзможността за изпълнение не може да му се вмени във вина. Случаите на обективна невъзможност -„случайно събитие" и „непреодолима сила" освобождават длъжника от отговорност. Последиците на обективна невъзможност намират израз при различните видове договори. Общото във всичките тези случаи, е че освобождаването от отговорност е свързано с липсата на виновно поведение на задължената страна по договора. Обичайно в договорите като събития, характеризиращи се като “непреодолима сила” се включват: природни или стихийни бедствия (поройни дъждове, наводнения, снегонавявания, виелици, градушки, земетресения, свлачища, екстремно високи температури, суша и др.); блокади (на пътища, граници и др.), пожар, производствени аварии; войни, правителствени забрани, ембарго, стачки и др.