УСЛОВИЯ ЗА ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ВРЕМЕННА ЗАЩИТА В БЪЛГАРИЯ И ЕС НА УКРАИНСКИТЕ ГРАЖДАНИ ВЪВ ВРЪЗКА С ВОЙНАТА В УКРАЙНА

Съветът въвежда с единодушие временна закрила за лицата, бягащи от войната

https://www.consilium.europa.eu/bg/press/press-releases/2022/03/04/ukraine-council-introduces-temporary-protection-for-persons-fleeing-the-war/

Успоредно с това Р.България предоставя статут на бежанец на украинските граждани по реда на т.нар. международна защита. На този линк може да се прочетат всички подробности на страницата на ДЪРЖАВНА АГЕНЦИЯ ЗА БЕЖАНЦИТЕ ПРИ МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ https://www.aref.government.bg/bg/node/499

Това, което предстои:

1.) Защитата, която ще получат гражданите на Украйна в ЕС във връзка с войната в Украйна се нарича "Временна закрила". Тя ще се предостави на хората, които са принудени да напуснат държавата си по произход, поради въоръжен конфликт или чужда агресия. Временната закрила се предоставя от Министерски съвет на Република България с решение на Съвета на Европейския съюз. Това решение ще предложи бърза и ефективна помощ на гражданите на Украйна в страните от ЕС, което означава, че ще им бъде предоставено разрешение за пребиваване в България или в целия ЕС и ще имат достъп до образование и до пазара на труда. Решението все още не е взето, но е въпрос на дни да се случи. Целия текст във връзка с течащата процедура в Съвета на ЕС може да се прочете тук: https://ec.europa.eu/commission/presscorner/detail/bg/ip_22_1469

2) Адресна регистрация: По реда на чл. 28, ал. 3 от Закона за чужденците в Република България, физическо или юридическо лице, предоставило подслон на чужденец, в срок до 3 дни след предоставянето на подслона писмено уведомява службата за административен контрол на чужденците или районното управление на Министерството на вътрешните работи по местонахождението си за това обстоятелство, като съобщава имената, датата на раждане, гражданството, номера и серията на документа за самоличност на чужденеца. Такса за исканата услуга – не се събира. Препоръчвам да се носят личните документи в оригинал.

3) Относно това, дали гражданите на Украйна могат да продължат и да се установят в друга държава от ЕС, този въпрос вероятно ще бъде уреден с решението, което чакаме.

4) Правата на украинските граждани във връзка със сключените от тях трудови договори или студентски права в Украйна, вероятно няма да се погасят заради правата по временната защита, която ще получат у нас. Все пак това е въпрос, който трябва да бъде решен от украинските власти.

5) Относно сключването на граждански брак с Български гражданин (да имах и такива запитвания), вероятно този въпрос също ще бъде уреден в решението, което чакаме. Извън това, общите условия за сключване на граждански брак с български гражданин може да бъдат прочетете тук, където са добре систематизирани https://migrantlife.bg/ru/node/317 както и тук https://egov.bg/wps/portal/egov/dostavchitsi+na+uslugi/obshtinski+administratsii/unificirani+uslugi/2073

Зелен сертификат / green pass или представлява ли форма на дискриминация Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на Министъра на здравеопазването?

Съгласно Закона за здравето, при определени обстоятелства може да се прилагат мерки, основани на ограничения. Тези мерки обаче трябва да са валидни за ВСИЧКИ лица или поне за всички лица, проявяващи СИМПТОМИ на заразна болест. Иначе или е налице дискриминация или чл. 6, ал. 2 от Конституцията на Република България следва да се измени относно изразът "лично положение".

КОНСТИТУЦИЯ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Чл. 6. (1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.

(2) Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.

"Лично положение" е всяко законово допустимо състояние на гражданина, с наличието или не наличието, на което законът не поставя изисквания за извършването на определена законово-регулирана дейност. Съгласно чл. 4, т. 4 НАРЕДБА № 15 ОТ 12 МАЙ 2005 Г. ЗА ИМУНИЗАЦИИТЕ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, имунизацията и реимунизацията срещу COVID-19 е препоръчителна. Това ще рече, че законово допустимо е както имунизирането с тази ваксина, така и не имунизирането с нея. Дискриминацията в Заповед № РД-01-856/19.10.2021 г. на министъра на здравеопазването се състои в това, че а) въз основа на законово допустимо и избрано лично положение от едно лице - статус не ваксиниран с препоръчителна ваксина за COVID-19 или б) въз основа на презумпзия (че всяко неваксинирано лица е приносители на заразна болест), която презумпзия не се съдържа в нормативен акт, се въвежда по-неблагоприятно третиране за това лице относно достъпът му до обществени места и участието му обществения живот, спрямо лице което е избрало да има лично положение със статус ваксиниран с препоръчителна ваксина за COVID-19 или е избрало да обори тази незаконова презумпция. Докато и двете положения са законово допустими (ваксиниран-не ваксиниран) или докато предумпцията за заразност не бъде въведена в закона, всяко по-неблагоприятно третиране на едно лице спрямо друго може да бъде квалифицирано като дискриминация. Това е моето мнение, не съм антиваксър, но съм адвокат.

НАСЛЕДНИЦИТЕ НА СЪДРУЖНИК В ООД МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖАТ ОЩЕТЕНИ ОТ СЪДРУЖНИЦИТЕ

След настъпване на смъртта на съдружник в ООД (дружество с ограничена отговорност), наследниците на починалия съдружник имат право да предявят против дружеството искане за уреждане на имуществените последици, настъпили от прекратяване на участието на наследодателят им в дружеството.

Често обаче в баланса на ООД умишлено или поради пропуск не са включени всички дълготрайни материални активи (имоти, машини, съоръжения) на дружеството и/или балансовата им стойност е силно занижена, което води до занижена оценка на делът на наследниците, от което в крайна сметка се възползват останалите съдружници, ощетявайки по този начин наследниците. Ето защо, наследниците имат право на съдебен иск по чл. 125 ал.3 ТЗ против дружеството за заплащане на наследствения дял и/или за коригиране на баланса чрез включване в него и изготвяне на справедлива оценка на цялото имущество на дружеството, като по този начин се постига едно парично допълване на техния наследствен дял. Съгласно чл. 125 ал.3 ТЗ те имат правото да търсят равностойността на дружествения дял, като имуществените последици следва да се уредят по счетоводен баланс към края на месеца през който е настъпило прекратяване на членственото правоотношение - смъртта на съдружника-наследодател. Съгласно практиката на Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК размерът на дружествения дял на наследниците следва да се изчисли не според пазарната цена на активите, а въз основа на счетоводен баланс, като стойността на дълготрайните материални активи следва да се определи по реда на чл. 13, ал. 1 от Закона за счетоводството - според историческата им цена, представляваща цената на придобиване, себестойността или справедливата цена по смисъла на пар. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на Закона за счетоводството., както и според правилата установени в съответните счетоводни стандарти. На практика в заведеното от наследниците съдебно дело против дружеството се изслушва съдебно-счетоводна експертиза, която прави инвентаризация и преоценка на активите на дружеството и дава заключение за размера на дружествения дял на починалия съдружник. Силно препоръчително е преди завеждане на делото да се направи обезпечение на искът, чрез налагане на запор върху банковите сметки и ценните движими вещи, както и чрез налагане на възбрана върху имотите собственост на дружеството за да се избегне тяхното отчуждаване и в последствие липса на средства, от които наследниците да се удовлетворят.

Също така, наследниците имат право и на съответната част от неразпределената печалба на дружеството, както и право да получат лихвата за забава върху главницата, считано от датата на която наследниците са поканили дружеството да им изплати наследствения дял до датата на предявяване на исковата молба, лихвата за забава от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на присъдените суми, както и заплащане на разноските по делото, съразмерно с уважената част на исковете.

Релевантна съдебна практика:

- Решение № 87 от 06.06.2012 г. по търг. д. № 468/2011 г. на Върховен касационен съд;

- Решение № 1823 от 21.11.2012 г. по в.г.д. № 2264/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия;

- Решение от 22.02.2010 г. по д. № 65/2006 г. на Окръжен съд Благоевград. 

ОТНОСНО ПРОДАЖБАТА НА НЕДВИЖИМ ИМОТ НА ЗАНИЖЕНА ЦЕНА

Продажбата на недвижим имот на занижена цена, респ. на цена по данъчна оценка, представлява ли основание за нищожност по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД? 

За да отговори на поставения въпрос, ВКС в Решение №156/10.02.2021 по дело №2451/2019 г. съобразява правната доктрина и непротиворечивата практика на ВКС, съгласно която страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави. Добрите нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона. Противоречие с добрите нрави е налице, когато сделката противоречи на общоустановените нравствено-етични правила на морала. 

Накърняването на добрите нрави по смисъла на чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД е налице винаги, когато се нарушава правен принцип, като принципа на справедливостта и на добросъвестността в гражданските отношения. Въпросът дали поведението на даден правен субект съставлява действие, накърняващо добрите нрави и злепоставящо чужди интереси с цел извличане на собствена изгода се преценява с оглед конкретния случай. ВКС в практиката си приема, че не всяка нееквивалентност представлява нарушение на добрите нрави и е основание за нищожност, а само значителната и явна такава, при която едната от насрещните престации е толкова незначителна, че има практически нулева стойност. При преценката дали една сделка е недействителна поради нарушение на добрите нрави, съдът не трябва да се ограничава единствено и само до простото сравняване на уговорената престация с пазарната стойност на имота, предмет на сделката. Продажбата на вещ на цена, по ниска от пазарната не е несъвместима с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност. Още повече законът за местните данъци и такси и Закона за нотариусите и нотариалната дейност изрично допускат възможността сделки да се сключват и под данъчната оценка, но държавната такса се плаща по нея. Щом не се нарушават императивни разпоредби и законът изрично предвижда възможност да се договоря цена, равна на данъчната оценка или по-ниска от нея, то не е налице значителна нееквивалентност на ответната престация, водеща до абсолютна, изначална, непоправимо нищожност поради накърняване на добрите нрави.

Извън предмета на цитираното съдебно решение, следва да се отбележи, че продажбата на недвижим имот на занижена цена, под действително договорената, крие други правни рискове, които преди всяка сделка е задължително да бъдат съобразени.

ЗАБРАНАТА ЗА ПУСКАНЕ НА РАДИО В ТЪРГОВСКИТЕ ОБЕКТИ НЕ ОЗНАЧАВА ЗАБРАНА ЗА ПУСКАНЕ НА МУЗИКА. КМЕТОВЕТЕ НЯМАТ ПРАВА ДА НАКАЗВАТ ЗА ТОВА.

С промените в Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) в ДВ бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г. бяха въведени редица промени в закона, но най-значимата е тази, че се уреди подробно дейността на организациите за колективно управление на авторски права, както и че “се децентрализира контролът в публично изпълнение – досега само 5 служители от Министерство на културата бяха ангажирани с проверките на над 100 000 търговски обекта в страната, а от началото на 2019 г общински инспектори ще следят за уредени права за музиката в ресторанти, хотели, кафенета и т.н. Глобата за нерегламентирано ползване на музика е от 2000 до 10 000 лв. Как става уреждането на авторски и сродни права и кой ще следи за това?" Цялата статия може да прочетете тук: www.prophon.org

С най-голям обществен отзвук е санкцията за неразрешено публично изпълнение на музикални произведения в търговските обекти, в резултата на което множество магазини, ресторанти, козметични салони, автосервизи и пр. търговски обекти в които до скоро небрежно звучеше радио, бяха изправени пред избора или да потънат в тишина или да сключат договор с някоя от организациите за колективно управление на авторски права (ПРОФОН или МЮЗИКАУТОР) за “... правото да пускат радио в своя търговски обект”. Тук няма да се впускам в анализ на това какво е публично изпълнение и на това, дали слушането на радио в магазина, привлича повече клиенти, само ще отбележа, че авторът има право изрично да разреши публичното изпълнение на неговото произведение, както и да възложи контрола за това на организация за защита на авторското право.

Според чл. 82 ЗАПСП правата на артистите-изпълнители продължават петдесет години след датата на изпълнението или законното публикуване или законното съобщаване на публиката. Това означава, че към днешна дата, правата на артиста-изпълнител на музикално произведение разпространено преди 1970 г. не се ползват със закрила от закона. Следва да се държи сметка, че авторът на текста и авторът на музиката се ползват с по-дълъг срок на защита - 70 г., който започва да тече от датата на тяхната смърт.

Какви са алтернативите пред бизнеса?

На първо място търговците могат да закупят лиценз. Разбира се това не им гарантира абсолютното право да пускат на всеослушание музика вкл. радио, но поне органите за контрол и организациите няма да се заяждат с тях.

На второ място, търговците могат да пускат музика, за която към днешна дата правата на артиста изпълнител и авторите на текст и музика не се ползват със защита, поради изтеклите срокове.

На трето място, търговците, е възможно да пускат музика в своите търговски обекти, която не се ползва със защита, например чиито автори са неизвестни и/или изрично са заявили, че не са предоставили авторските си права върху своите произведения на организациите за колективно управление или които изрично са разрешили музиката им да се разпространява свободно. В интернет (youtube) има изключително много качествена музика на “бутикови” автори и изпълнители, която на практика може да бъде свободно публично изпълнявана.

Ако търговците се възползват от последните две опции, на практика техните търговски обекти по-скоро биха звучали като меломански и много стилни, особено ако вместо в лиценз за публично изпълнение, сумата бъде инвестирана в качествена озвучителна техника. 

Същото важи и за радиата, които ако се преориентират към този вид музика, техните програми биха звучали свободно и публично в търговските обекти, което би им гарантирало висока слушаемост и съответно повече рекламодатели.

Съгласно чл. 97 ЗАПСП глобата за нерегламентирано публично изпълнение е в размер на от две хиляди до двадесет хиляди лева, а предметът на нарушението, независимо чия собственост е, може да се отнеме в полза на държавата. Отнетите вещи се предават за унищожаване на органите на Министерството на вътрешните работи. При повторно и всяко следващо нарушение в едногодишен срок от налагане на предишното наказание глобата е от три хиляди до тридесет хиляди лева. При системни нарушения мястото, в което те се извършват, като магазин, студио, заведение, киносалон, театър, седалище на търговец и други подобни, се запечатва за срок от три до шест месеца. 

Нарушенията по чл. 97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра на културата, които лица към настоящия момент не са много и съответно шансът да бъде съставен акт от тези длъжностни лица за нерегламентирано публично изпълнение е минимален. 

Важно е обаче да се отбележи, че с цитираните промени в ДВ бр. 28 от 2018 г., в сила от 29.03.2018 г. в чл. 98в1 ЗАПСП, беше дадена възможност на Кметовете на общини да изискват информация от търговците дали са закупили лиценз за публично изпълнение на музикални произведения. Санкцията която имат право да налагат Кметовете на общини е само в случай, че търговецът не предостави такава информация (от две до десет хиляди лева), но не да налагат санкциите по чл. 97 ЗАПСП за това, че в търговския обект нерегламентирано звучи музика. Разбира се за да избегне налагането на санкция от кмета, търговецът просто може да даде информация, че не е закупил лиценз. Обстоятелството, дали в обекта на търговеца звучи музика, дали тази музика е обект на лицензиране или не е, не попада в компетенцията на общинската администрация. Със самото даване на информация до кмета, търговецът е изпълнил своето задължение за съдействие и не подлежи на санкция от общинската администрация, която в масовия случай извършва проверките.

Ако обърнете внимание на горната статията, към която съм поставил линк www.prophon.org, ще видите, че това обстоятелство не е изяснено.

Във всички случаи ако сте търговец и станете обект на подобна проверка, от изключителна важност е да се обърнете своевременно към адвокат, който най-добре ще реши как да защити Вашите права.

Накрая прилагам две съдебни решения, от които е видно, че съдът отменя наказателни постановления и в определени случаи приема, че независимо от източника на музика, не винаги е налице публично изпълнение. Разбира се за всеки отделен случай съдът се произнася конкретно, но въпреки това двете съдебни решения биха представлявали интерес за търговците.

-------------------------------------

Решение № 187785 от 07.08.2017 г. по н. д. № 22568 / 2016 г. на Софийски районен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИСЛАВА АНГЕЛОВА

СЕКРЕТАР: ВЕРА ТАСЕВА

Като разгледа докладваното от съдията НАХД № 22568/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на [фирма], ЕИК[ЕИК], против Наказателно постановление № 5726/29.11.2016г., издадено от Заместник-министър на културата, с което на санкционираното юридическо лице е наложена имуществена санкция в размер на 7 000, 00 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 97 ал. 1 т. 5 пр. 2 алт. 1 ЗАПСП.

С жалбата наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и необосновано. Сочи се, че дружеството не е наказателноотговорно лице по см. на ЗАПСП. Твърди се, че музиката в заведението не е звучала от озвучителна уредба, а от мобилния телефон на готвача. Сочи се, че не е налице организиране на публично изпълнение чрез запис на произведения, а излъчване на произведение по безжичен път и дружеството е единствено ползвател на услуга, предлагана от онлайн радио, което именно се явява субектът, който следва да сключи договор с дружествата по ЗАПСП. Твърди се, че не става ясно с какво устройство е констатирано нарушението, съответно - липсват проверими данни за неговата техническа изправност. Навеждат се доводи, че в момента на проверката в заведението не е имало клиенти, така че не е изпълнен критерият за "публичност", както и че липсват данни дали става въпрос за оригиналните произведения или за интерпретации. Изтъква се, че е налице процесуално нарушение на чл. 40 ал. 3 ЗАНН, като при наличие на свидетели на твърдяното нарушение, актът е съставен в присъствието на свидетели при съставяне на акта. Нарушена е разпоредбата на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН. Най-сетне се излагат доводи, че размерът на имуществената санкция е определен в нарушение на чл. 27 ЗАНН. При тези мотиви се претендира отмяна на издаденото наказателно постановление, алтернативно - намаляване размера на наложената санкция. Претендират се разноски.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател, се представлява от адв. Р., който пледира за отмяна на наказателното постановление, алтернативно - за намаляване размера на наложената санкция. В подробни писмени бележки излага съображения в подкрепа на вече изложените в жалбата.

Въззиваемата страна - Министерство на културата, се представлява от юрк. С., която пледира наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. В писмени бележки излага подробни доводи, че административнонаказателното производство е протекло при спазване на изискванията на процесуалния закон, а дружеството е осъществило състава на вмененото му административно нарушение. Сочи, че публично изпълнение ще е налице, когато произведенията са изпълнени по начин, даващ възможност да бъдат възприети от неограничен брой лица, каквато възможност е предоставена и реализирана в случая, тъй като произведенията са възприети от клиентите на заведението. Изтъква, че за да е осъществен състава на нарушението е без значение източника на музикалните произведения - дали се касае за радиоприемник или компютърна система. Изтъква, че авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението си, а в случая осъщественото от дружеството - жалбоподател публично изпълнение е различен вид използване в сравнение с излъчването от онлайн радиото. Сочи, че липсва нормативно предвиден ред за начина и средствата за идентифициране на произведенията, поради което са допустими всички доказателствени средства.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата, въз основа на която е образувано настоящото производство, е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна - санкционираното юридическо лице, при спазване на предвидения в чл. 59 ЗАНН преклузивен срок, както и срещу подлежащо на обжалване НП, поради което подлежи на разглеждане по същество.

Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.05.2016г. свидетелят Ч. И. П., на длъжност "главен инспектор" в Дирекция "Авторско право и сродните му права" при Министерството на културата извършил проверка по спазване на ЗАПСП в обект - бистро "Бекграунд" в [населено място], [улица]. На място свидетелят установил лицето Е. Л. М. - салонен управител. Свидетелят П. установил, че заведението се състои от три части - открита част с подвижни стъкла, междинна и закрита. В откритата част по време на проверката имало клиенти. Свидетелят констатирал, че остъклената част била озвучена, като били поставени колони и се чувала музика. Присъстващият при проверката салонен управител М. показал на свидетеля П. източника на музиката и свидетелят П. констатирал, че музиката звучи от компютър, като възприел, че се слушало "J. Radio.com". Свидетелят П., използвайки приложение на мобилния си телефон "SoundHound" констатирал изпълнението на три музикални произведения, както следва: 1. "Pacifica" в изпълнение на M. Lington; 2. "I don´ t mind" в изпълнение на A. Hawley; и 3. "No S." в изпълнение на P. Hardcastle. Резултатите от проверката свидетелят П. отразил в Констативен протокол № 5726/14.05.2016г., като указал управителя на [фирма] да се яви на 14.06.2016г. в Министерство на културата, дирекция "Авторско право и сродните му права" и да представи договорите, с които са уредени авторските права по отношение на трите музикални произведения. Копие от протокола било връчено на салонния управител, присъствал при извършване на проверката.

Била изискана информация от "М." - Дружество на композитори, автори на литературни произведения и музикални издатели, регистрирано с издадено удостоверение № 62-00-0152/27.10.2011г. и № У - 62/05.09.2014г. в регистъра, воден в Министерство на културата, съгласно чл. 40г ЗАПСП, относно авторите на произведенията, отразени в констативния протокол, управлява ли дружеството техните права и има ли сключен договор между "М." и дружеството, стопанисващо обекта на проверката. В Министерството на културата бил получен отговор вх. № 62-00-14/14.06.2016г., съгласно който сдружение "М." нямало сключен договор за разрешаване публичното изпълнение на музикални произведения с [фирма] за озвучаване на заведението, обект на проверката. Посочени били чуждестранните организации за колективно управление на авторски права, в които членували авторите на посочените в констативния протокол произведения, както и че "М." има сключени договори за взаимно представителство с тях, копие от които било приложено към отговора.

На 14.06.2016г. в Министерство на културата не се явил представител на дружеството - жалбоподател.

До управителя на [фирма] било изпратено писмо изх. № 62-00-14/27.07.2016г., с което управителят или упълномощен представител били поканени да се явят на 10.08.2016г. в сградата на Министерство на културата за съставяне на АУАН, като повторно дружеството било приканено да представи договорите, удостоверяващи съгласие за публично изпълнение чрез запис на музикалните произведения от авторите или от съответните организации на авторските правата. Писмото било получено от управителя на дружеството на 29.07.2016г. На 10.08.2016г. в сградата на Министерство на културата не се явил представител на дружеството. Свидетелката Д. Д. на длъжност "държавен експерт" в дирекция "Авторско право и сродните му права" приела, че на 14.05.2016г. в бистро "Бекграунд" в [населено място], на [улица] 14 дружеството - жалбоподател е организирало публично изпълнение на посочените в констативен протокол от същата дата музикални произведения без необходимото по закон съгласие на авторите на изброените произведения, с което е нарушило разпоредбите на чл. 18 ал. 1 и ал. 2 т. 3 и ал. 3 вр. чл. 35 и чл. 58 ЗАПСП, и е осъществило състава на административното нарушение по чл. 97 ал. 1 т. 5 ЗАПСП. За констатираното нарушение, в хипотезата на чл. 40 ал. 2 ЗАНН и в присъствието на двама свидетели при съставяне на акта съставила на дружеството АУАН № 5726/2016г. Актът бил връчен на управителя на дружеството на 29.09.2016г., който в тридневен срок депозирал писмени възражения с доводи, сходни на изложените в жалбата. След преценка, че същите са неоснователни, било издадено атакуваното наказателно постановление, с което на дружеството била наложена имуществена санкция в размер на 7000, 00 лева.

За идентично нарушение, извършено на 09.10.2014г., дружеството - жалбоподател било санкционирано с НП № 4860/30.04.2015г., което към датата на издаване на наказателното постановление, предмет на настоящото производство, било предмет на съдебен контрол.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите Д. Д. - актосъставител, Ч. П., А. С. - частично, писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК - наказателно постановление № 4860/30.04.2015г., АУАН № 4860/2014г., справка от ТР, отговор от "М." вх. № 62-00-14/14.06.2016г., ведно със заверено копие от легализиран превод на договори между "Пи Ар Ес" и "М." и между "ASCAP" и "М.", констативен протокол № 5762/14.05.2016г., удостоверение за регистрация на дейност по колективно управление на права № 62-00-0152/27.10.2011г., издадено от Министъра на културата, удостоверение № У - 62/05.09.2014г., издадено от заместник - министър на културата, заповед № РД09-158/13.03.2015г., заповед № РД09-893/14.11.2014г., заверен превод на извлечение от лицензионно споразумение с крайния потребител на SoundHound.

Съдът изцяло кредитира показанията на свидетелите Д. и П., като намери, че същите кореспондират на писмените доказателства по делото. Следва да се отбележи, че свидетелката Д. е актосъставител, но е съставила акта изцяло въз основа на документи, като същата не е присъствала при извършване на проверката на място в обекта. Свидетелят П. е извършил проверката в бистрото и е отразил фактическите си констатации в съставения констативен протокол. Съдът изцяло възприе съобщеното от този свидетел за това как е било озвучено заведението, дали е имало или не компютър и какви музикални произведения са звучали. Следва да се отбележи, че този свидетел заяви, че лично е възприел компютърната конфигурация, на която е бил отворен сайтът "J. radio.com". Този свидетел заяви и че компютъра му е бил лично показан от салонния управител на бистрото, чийто подпис присъства и в изготвения констативен протокол.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля Ц., като ги намери за нелогични и несъответни на останалия приобщен по делото доказателствен материал. Този свидетел твърди, че музиката вътре в заведението се е чувала от телефона на готвача, който се намирал в кухнята, като телефонът му бил свързан с "нещо към блутуут устройство и към колонка". Свидетелят П. обаче е категоричен, че е видял компютър и е възприел отворения на него сайт на радиото. За разлика от П., Ц. заявява, че заведението въобще липсва компютър около бара. Освен това Ц. твърди, че е насочил проверяващите към кухнята, от където се е чувала музиката, докато П. заявява, че кухнята въобще не е била обект на проверка, и само предполага в коя част на заведението се намира. Предвид горните противоречия и с оглед заявеното от свидетеля Ц. за приятелските му отношения с управителя на заведението, съдът намери, че не следва да кредитира съобщеното от него, като му се довери единствено в частта относно това, че в заведението се е слушало онлайн джаз радио, тъй като в тази част заявеното от него кореспондира с показанията на свидетеля П..

Съдът кредитира показанията на свидетеля П. и относно музикалните произведения, които е установил да звучат в проверявания обект. Представените от въззиваемата страна заповед № РД09-497/25.07.2016г. и заповед № РД 09-63/14.02.2017г. относно приложенията, които проверяващите следва да използват за разпознаване на музикалните произведения, съдът прецени като неотносими, доколкото са издадени след датата на проверката. Независимо от това и като споделя доводите на процесуалния представител на въззиваемата страна, че липсват нормативно определен ред и средства за установяване на музикалните произведения, то съдът намира, че за установяването им допустими са всички доказателствени средства, в това число и свидетелските показания.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, като въз основа на тях изгради и изводите си относно компетентността на АНО и на актосъставителя.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният съд е винаги инстанция по същество - чл.63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

АУАН е съставен от компетентен орган в рамките на материалната и териториалната му компетентност. Съгласно чл. 98 ал.1 ЗАПСП нарушенията по чл.97 се установяват с акт, който се съставя от длъжностни лица, определени със заповед на министъра, отговарящ за културата, след извършване на проверка със съдействието на органите на Министерството на вътрешните работи. По делото е налична и Заповед № РД 09-158/13.03.2015 г., с която Министърът на културата е определил свидетелката Д. Д. - държавен експерт в дирекция "Авторско право и сродните му права" при Министерство на културата да извършва проверки, да дава задължителни разпореждания за отстраняване на несъответствия и нарушения на закона, да съставя актове за установяване на административни нарушения и протоколи за изземване по Глава Т. от ЗАПСП.

Наказателното постановление е издадено от опровомощено лице по смисъла на чл.98в, ал.1 ЗАПСП, която разпоредба сочи Министъра на културата като лице с правата да издава НП при констатирани нарушения на специалния закон или упълномощени от него длъжностни лица. В конкретния случай атакуваното НП е издадено от заместник министъра на културата, който е упълномощен от Министъра на културата със Заповед № РД 09-893/14.11.2014 г.

АУАН и НП са издадени при съблюдаване на предвидените в чл. 34 ЗАНН срокове, като и двата процесуални документа имат предвиденото съответно - в чл. 42 ЗАНН и чл. 57 ЗАНН съдържание. Както в АУАН, така и в НП, и то при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, както и позоваване на нарушените законови разпоредби, като възраженията на жалбоподателя в този смисъл съдът прецени като неоснователни.

Спазена е и процедурата по съставяне на АУАН - същият е съставен в отсъствие на представител на дружеството, след като след нарочна покана представител на дружеството не се е явил. АУАН е връчен на управителя на санкционираното юридическо лице, който в срока по чл. 44 ал. 1 ЗАНН е упражнил правото си да подаде възражение срещи акта.

Неоснователни са доводите на въззивника за неспазване разпоредбата на чл. 40 ал. 3 от ЗАНН. Не представлява съществено процесуално нарушение непосочването в АУАН на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението. Приоритетът и предпочитанието, което им отдава закона, са свързани с това, че именно те биха могли максимално да допринесат за изясняване на обективната фактическа обстановка, затова при наличието на такива свидетели актосъставителят е длъжен всякога да ги предпочете и да ги посочи в акта. В случая като свидетели при съставяне на АУАН са вписани лица, които нито са възприели факта на извършване на нарушението, нито условията, при които е установено, а единствено обстоятелствата, свързани с реда за изготвяне на процесуалния документ. Това не следва, обаче, да се приравнява на абсолютно нарушение на процесуалните правила, а единствено обуславя полагането на по-големи процесуални усилия в процеса на доказване чрез допускане и събиране на по-голям обем гласни доказателствени средства в съдебната фаза на производството. В изпълнение на това си задължение настоящият съдебен състав е допуснал до разпит в качеството на свидетел Ч. П., който макар да не е посочен като свидетел в акта за установяване на административно нарушение, е именно лицето, непосредствено възприело обстоятелствата на извършената проверка.

Предвид горното съдът достигна до извода, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да имат за последица отмяна на НП на процесуално основание.

Независимо от това обаче настоящият съдебен състав намира, че се налице основанията за отмяна на атакуваното наказателно постановление, тъй като дружеството - жалбоподател не е осъществило състава на вмененото му административно нарушение.

Съгласно чл. 18 ал. 1 ЗАПСП авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго. Съгласно чл. 18 ал. 2 т. 3 ЗАПСП за използване се смята публичното представяне или изпълнение на произведението. Според чл. 18 ал. 3 ЗАПСП използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица. Според чл. 35 ЗАПСП произведението се използва само след предварителното съгласие на автора, освен когато този закон предвижда друго. Съгласно чл. 58 ал. 1 ЗАПСП съгласието за публично изпълнение на живо и чрез запис, за излъчване по безжичен път или предаване и препредаване по кабел на музикални или литературни произведения, които са били вече разгласени, се дава предварително и писмено от автора или упълномощена от него организация за колективно управление на авторските права, която договаря, събира и изплаща дължимите възнаграждения. Когато съгласието се дава от организация за колективно управление, ползвателят е длъжен да й предоставя точен отчет за използваните произведения и техните автори а в случаите по ал. 2 - и точен отчет за прихода от концерта.

Най-сетне, нормата на чл. 97 ал. 1 т. 5 ЗАПСП, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството - жалбоподател, предвижда налагане на глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди лева до двадесет хиляди лева за този, който организира публично изпълнение на живо или чрез запис на произведения, на записани изпълнения, на звукозаписи, на записи на филм или друго аудио-визуално произведение или на части от тях, както и на радио- или телевизионна програма или на част от нея.

В случая се установи, че в бистро "Бекграунд", стопанисвано от дружеството - жалбоподател в момента на проверката чрез компютърна конфигурация е бил отворен сайтът на интернет радио - "J. radio.com" и са звучали музикалните произведения, отразени в констативния протокол. При тези фактически установявания настоящият съдебен състав не може да приеме, че дружеството е организирало публично изпълнение чрез запис на трите музикални произведения. В бистрото се е излъчвала радиопрограма, посредством която, независимо от волята на санкционираното лице или на лицата, намиращи се в заведението, са звучали различни музикални произведения. Лицето, което е стопанисвало обекта, не е направлявало избора на излъчване на произведенията и не е организирало представяне на определен вид произведения. В този смисъл не може да се твърди, че лицето, което стопанисва заведението, организира публично представяне или изпълнение на произведенията. Излъчваните произведения и програми достигат до неограничен брой лица благодарение на предаването им посредством съответното радио и всеки, който има достъп до радиото може да възприема излъчваното от него. Последното означава, че всеки от посетителите би могъл да възприеме даденото музикално произведение и самостоятелно, ако разполага с достъп до интернет и до сайта на радиото. Излъчването на музикалните произведения по интернет радио в бистрото не може да бъде квалифицирано като използване на съответното произведение по смисъла на чл. 18, ал.2, т. 3 от ЗАПСП и съответно - да обуслови ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството, което стопанисва обекта.

До различен извод съдът не достигна и въпреки заявеното от свидетеля П., че е разглеждал сайта "J. radio.com" и е установил, че сайтът предоставя възможност да бъдат отворени различни направления в джаза и да се слушат произведения по желание на клиента. На първо място, свидетелят говори за направления в джаза и на следващо място - макар П. да съобщава за тази възможност, предоставяна от сайта, то и самият той не твърди по време на проверката да са се пускали определени произведения. Нещо повече - и от неговите показания и от показанията на свидетеля Ц., който съобщава, че е възприел рекламите, се установява, че в заведението се е излъчвала именно радиопрограма.

Действително, както се позовава въззиваемата страна, съгласно чл. 19 ЗАПСП авторът има право на възнаграждение за всеки вид използване на произведението и за всяко поредно използване на същия вид. В случая обаче според съда не се касае за друг, различен вид ползване от предаването чрез радиопрограма, която достига до всички потребители, заплатили таксата за ползване на съответното радио.

На следващо място и в подкрепа на горните доводи следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 58 ал. 2 ЗАПСП посочва кои лица следва да се счетат за организатори на концерти - които осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това. Действително, посочената норма не касае организаторите на публични изпълнения на запис, каквото се твърди да е дружеството - жалбоподател, но при всички случаи организаторската дейност следва да се свърза с по-активна дейност от простото възпроизвеждане на радиопрограма. В настоящия случай не се установи дружеството - жалбоподател да разгласява представянето на определените музикални произведения, да създава нарочна организация, подчинена на публичното им представяне, и дори да оповестява нарочно какъв тип музика се слуша в заведението.

Противното становище - че независимо, че се касае за радиопрограма, юридическите лица, стопанисващи заведения за обществено хранене, трябва да получат съгласието и да заплатят възнаграждение на колективните организации за управление на авторски права, би разширило приложното поле на ЗАПСП до степен, че дружествата, стопанисващи съответните обекти, да трябва предварително да разполагат с информация кои произведения предстои да бъдат излъчени, членуват ли авторите им в колективни организации за управление на авторските права, за да поискат предварителното им съгласие и да заплатят дължимото възнаграждение. В случаите, когато съгласието се дава от организация за колективно управление, върху собствениците - ползватели би тежало и задължението по чл. 58 ал. 1 изр. 2 ЗАПСП - да предоставят точен отчет за използваните произведения и техните автори.

Нещо повече - предвид на разпоредбата на чл. 18 ал. 3 ЗАПСП, че използване по ал. 2, т. 3 до т. 8 включително е налице, когато посочените действия се извършват по начин, даващ възможност произведението да бъде възприето от неограничен брой лица, би се стигнало до тълкуване, при което организиране на публично изпълнение ще е налице и винаги, когато дадено физическо лице слуша радиопрограма при по-високо ниво на звука и по начин, че същата да може да стане достояние на неограничен кръг лица.

Предвид всичко изложено съдът намери, че дружеството - жалбоподател не е осъществило състава на вмененото му нарушение и наказателното постановление следва да бъде отменено.

Независимо от извода за основателност на жалбата претенцията за разноски на жалбоподателя не може да бъде уважена. Производството по обжалване на административно наказателните постановления е особен вид наказателно производство. Отговорността за разноски в това производство следва да бъде определена по правилата на НПК с оглед разпоредбата на чл.84 ЗАНН. Следователно при отмяна на НП, респективно уважаване на жалбата, разноските по делото остават за сметка на държавата, тъй като доказването по тези дела се осъществява от държавните органи /арг.чл.190 ал.1НПК/, като същевременно не се присъждат сторените от жалбоподателя разноски. Това е така, тъй като разноските на жалбоподателя в производството по чл.59-63 от ЗАНН следва да бъдат определени като имуществени вреди в резултат на незаконосъобразен акт на държавен орган, които същият може да претендира по реда на ЗОДОВ (в този смисъл и ТР № 2/2009г. на ВАС и т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/2014г. на ВКС и ВАС).

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5726/29.11.2016г., издадено от Заместник-министър на културата, с което на [фирма], ЕИК[ЕИК], е наложена имуществена санкция в размер на 7 000, 00 /седем хиляди/ лева за нарушение на чл. 97 ал. 1 т. 5 пр. 2 алт. 1 ЗАПСП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава X. АПК пред Административен съд - София - град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

----------------------------------------------------

Решение № 408670 от 16.05.2018 г. по адм. н. д. № 13246 / 2017 г. на Софийски районен съд

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Р К

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВА КАЧЕРИЛСКА

СЕКРЕТАР: А И

Като разгледа докладваното от съдията НАХД № 13246 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е въз основа на постъпила жалба от [фирма] с ЕИК[ЕИК] срещу наказателно постановление № 6127/21.02.2017 г. издадено от заместник-министър на културата, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание - "имуществена санкция", в размер на 10000 (десет хиляди) лева на основание чл. 98в, вр. чл. 97, ал.1, изр. последно ЗАПСВ за нарушение на чл.97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП).

Срещу наказателното постановление е подадена жалба от [фирма] чрез управителя му, с което на първо място се оспорва извода на наказващия орган, че НП е надлежно връчено на дружеството по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН и се претендира жалбата да бъде приета за допустима и разгледана по същество. С жалбата се иска отмяна на НП като издадено в противоречие с материалния и процесуалния закон и се оспорва извършването на административно нарушение. Изтъкват се доводи, че дружеството не е организатор или съорганизатор на концерта, следователно и не е било длъжно да сключва договор с "М." с цел получаване на правата за изпълнение на процесните произведения. Посочено е, че дружеството единствено е отдало под наем наетата зала Арена А. в [населено място] на организатора на концерта [фирма]. Поради изложеното дружеството оспорва съществуването на вмененото му задължение и съответно моли за отмяна на обжалваното НП, алтернативно - за намаляване на наложената имуществена санкция.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се представлява от адв. Ф., която поддържа жалбата. В хода на съдебните прения моли съда да отмени НП, поради липса на съставомерно действие или бездействие от страна на дружеството- жалбоподател, тъй като дружеството не е имало качеството "организатор" на концерта. Развива подробни аргументи в тази насока. Алтернативно пледира за намаляване на наложената имуществена санкция до законовия минимум.

Въззиваемата страна - Министерство на културата се представлява от юрисконсулт Т., който оспорва жалбата. В пледоарията си той застъпва тезата за доказаност на извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя и за законосъобразно провеждане на административно-наказателното производство. Моли съда да потвърди обжалваното НП.

След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

На 23.08.2016 г. и на 13.09.2016 г. в министерството на културата постъпили писма от "М.", в които се твърди, че на 14.09.2016 в [населено място], в зала "Арена А." ще се проведе концерт на група "Nightwish", като за провеждането на концерта организаторите на същия не са сключили договор с "М." за използване на музикални произведения по време на събитието.

Във връзка с подадения сигнал, на 14.09.2016 г. била извършена проверка по спазването на ЗАПСП, като св. Б. Д. на длъжност държавен експерт в дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерство на културатапосетил организираното събитие. По време на концерта проведен в зала Арена А. на 14.09.2016 г. вечерта, били изпълнени на живо песни, сред които: "B. the child", "N.", "T. Siren", "Elan", "Last R. of T. Day", "S. S.", "I Want My T. B.". Тези музикални произведения били с автори на музиката и текста членове на финландската група и други лица, които били членове на шведското дружество STIM и на финландското дружество TEOSTO, представлявано в Република България от организацията за колективно управление на авторски права - "М." по силата на сключени с дружествата договори за взаимно представителство от 01.01.1996 г.

За проверката св. Д. съставил констативен протокол №6127/14.09.2016 г.

След проверката на място било изпратено запитване до изпълнителния директор на [фирма], стопанисващо зала "А А." с искане за информация кой е организатор на концерта. В получения отговор било посочено, че дружеството-жалбоподател е наело залата за процесния ден, като в договора за наем е посочено и задължението на наемателя да спазва правилата на ЗАПСП. Но с договор за пренаемане от 03.08.2016 г. дружество [фирма] отдало под наем наетата зала "А А." на [фирма].

Организатор на концерта било дружество [фирма], което наело залата от дружеството-жалбоподател, осигурило разпространението на билетите за концерта чрез [фирма] от името и за сметка на [фирма]. Това било посочено в изрично писмо до Министерство на културата, като от представител на [фирма] било заявено, че дружеството-жалбоподател няма никакви права, задължения или приходи от проведения концерт. А договорът с финландската група "Nightwish" за изпълнението им бил сключен от дружество [фирма].

Въпреки получените данни за действителния организатор на събитието, св. Б. Д. на длъжност държавен експерт в дирекция "Авторско право и сродните му права" в Министерство на културата, съставил срещу [фирма] АУАН №6127/2016 г. на 08.11.2016 г. за нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП, за това, че е организирал публичното изпълнение на живо на изброените музикални произведения на 14.09.2016 г. в [населено място] без необходимото по закон съгласие на авторите на произведенията, представлявани от "М.". Актът бил съставен в присъствие на законния представител на дружеството и на свидетел при установяване на нарушението и един свидетел на съставяне на акта, като препис от акта бил връчен на управителя на дружеството. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН било депозирано възражение срещу констатациите по акта, в което дружеството оспорвало извода, че е организатор на концерта.

Въпреки подаденото възражение и въз основа на съставения АУАН било издадено и обжалваното НП № 6127/21.02.2017 г. от заместник-министъра на културата. Словесното описание на нарушението и възприетата правна квалификация по акта и наказателното постановление съвпадат изцяло, като и в НП било прието, че дружеството е организатор на събитието.

Препис от НП не е било връчено надлежно на санкционираното лице, а било прието, че са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН поради неоткриване на представител на дружеството на адреса. След образуването на изпълнително производство за събиране на така наложената имуществена санкция дружеството било информирано за издаденото НП, като на 11.07.2017 г. била депозирана и жалба срещу него в Министерство на културата.

Изложените фактически обстоятелства се установяват от приложените по делото доказателствeни материали: гласни доказателства, съдържащи се в показанията на разпитания по делото свидетел - Б. Д., както и събраните по надлежния процесуален ред и приложени по делото писмени доказателства (кореспонденция с "М.", с [фирма], писмо от [фирма], Констативен протокол, Удостоверение на сдружение "М." от министерство на културата, Договори на "М." с "TEOSTO" и "STIM", Договор от 03.08.2016 г. между "Б. Ентертеймънт Г. Е." и "Пи Енд Пи Ивентс Е.", заповеди за компетентност и др.). Съдът кредитира изцяло писмените доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.

В основата на своите фактически изводи съдът постави писмените доказателства по делото. Същите са обективни, непротиворечиви и именно от тях се установяват точното съдържание на договорните отношения между дружествата, правата и задълженията на всяко от тях. Именно въз основа на съдържанието на писмените доказателства, съдът прие, че жалбоподателят няма качеството на организатор на събитието, а единствено е отдало под наем залата, където е проведен концерта. Съдът се довери и на заявеното от свидетеля Б. Д. относно обстоятелствата, свързани с постъпилата в Министерство на културата жалба от "М." както и относно извършената лично от него проверка по време на провеждане на концерта и изпълнението на живо на посочените музикални произведения. От представените документи от страна на "М." и от свидетелските показания се установява, че от организацията не е било дадено съгласие за изпълнението на авторите на тези произведения за тяхното изпълнение на живо.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 7-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима. Във връзка с възражението, че жалбата е просрочена, съдът е изложил своите мотиви в разпореждането за насрочване на делото, като е приел, че не са били налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН (липсват доказателства за опити за връчване на НП на дружеството), поради което и жалбата се явява подадена в срок.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН, в настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи - видно от издадената Заповед №РД 09-900/17.11.2014 г. актосъставителят Б. Д. е оправомощен да съставя АУАН, а компетентността на наказващия орган следва от Заповед № РД09-71 на Министъра на културата издадена на основание чл. 98в, ал. 1 от ЗАПСП. На следващо място съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидените в ЗАНН давностни срокове, но при допуснато нарушение на материалния закон.

Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, посочена е съответната правна квалификация и при ангажиране на отговорността на дружеството са спазени процесуалните правила.

Съгласно посочената като нарушена разпоредба на чл. 97, ал.1, т. 5, пр. 1 от ЗАПСП "Който в нарушение на този закон... използва чрез публично изпълнение произведения, ...се наказва с глоба или имуществена санкция в размер от две хиляди до двадесет хиляди лева, ако не подлежи на по-тежко наказание." А съгласно чл. 18, ал. 1 от закона, "Авторът има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон разпорежда друго.", като в случая авторите на музикалните произведения са членове на финландското и шведското дружество за колективно управление на права.

Разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП постановява, че "Авторът на музикално, литературно или аудио-визуално произведение, което е разгласено, дава предварително и писмено съгласие за публично изпълнение на живо или чрез запис Съгласието може да се даде индивидуално от автора, чрез регистрирана организация за колективно управление на права или чрез регистрирано независимо дружество за управление на права, освен ако в закона е предвидено друго.", като в ал. 2 е уточнено, че "Договорите, с които се отстъпва правото за публично изпълнение на произведения по време на концерти, се сключват с лицата - организатори на концертите".

От съществено значение за решението на настоящия състав е преценката дали дружеството-жалбоподател има качеството "организатор" на провелия се на 14.09.2016 г. концерт с участието на финландската група "Nightwish". Според чл. 58, ал. 2 от ЗАПСП, организатори на концерти са лицата, които: "осигуряват мястото на провеждането, технически и други средства, участието на изпълнителите и разгласяването на концертите, независимо за чия сметка става това".

Видно от представения договор от 03.08.2016 г. между [фирма] и [фирма] жалбоподателят отдава под наем наетата от него голяма спортна зала, намираща се в Многофункционална спортна зала "Арена А." за целите на провеждането на концерта. В чл. 4 на същия договор се посочва, че за задължения на възложителя се смятат всички задължения на "Пи енд Пи Ивентс" към [фирма] по отношение на наема на залата. От това може да се направи извод, че дружеството жалбоподател преотдава вече наетата спортна зала на [фирма], без да поема други задължения във връзка с организацията на концерта. В този смисъл, ако се подкрепи тезата на наказващия орган би се стигнало до абсурдното твърдение, че и [фирма] следва да се приема за организатор на концерта, тъй като чрез поредицата от договори е предоставила под наем залата за провеждане на събитието.

Съдът намира, че от всички събрани писмени доказателства се установява, че организатор на концерта е именно [фирма], тъй като именно това дружество осигурява мястото на провеждане на събитието, както и разпространението на билетите чрез [фирма]. Следователно именно за това дружество са възникнали задълженията по чл. 18, ал. 1 и 2, т. 3 и ал. 3, вр. чл. 35 и чл. 58 от ЗАПСП, предвиждащи необходимост за предварително съгласие на автора на произведенията при публичното им изпълнение на живо, а не и за дружеството-жалбоподател, който единствено е отдал под наем залата за провеждане на концерта. В този смисъл не е било налице основанието за възникване на това задължение за [фирма] (т.е. дружеството не се явява задължен субект по инкриминираната разпоредба), следователно и не е възникнало основание за административно-наказателна отговорност при неизпълнение на това задължение.

След като жалбоподателят не притежава специфичното качество "организатор", то санкционната норма на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗАПСП не се прилага спрямо него и наказателното постановление следва да бъде отменено в неговата цялост като незаконосъобразно.

За пълнота съдът намира за нужно да посочи, че разпоредбата на чл. 58, ал. 1 от ЗАПСП дава възможност съгласието за изпълнение на произведенията да се получи не само от организацията за колективно управление на права (в случая "М.", а и от самите автори. В случая наказващият орган се е задоволил единствено да установи дали има сключен договор с "М.", а не е изследвал въпроса дали самите автори на музиката и текста на песните са дали съгласие за тяхното изпълнение на живо или е сключен договор от организатора на концерта директно с финландското или шведското дружество за колективно управление на права. Още повече, че видно и от отразеното в НП, авторите на всички изброени произведения са членове на групата "Nightwish", която е изпълнила своите авторски музикални произведения.

Воден от всички изложени по-горе съображения и на основание чл. 63, ал.1 пр.3 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 17 състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 6127/21.02.2017 г. издадено от заместник-министър на културата, с което на жалбоподателя [фирма] е наложено административно наказание - "имуществена санкция", в размер на 10 000 (десет хиляди) лева на основание чл. 98в, вр. чл. 97, ал.1, изр. последно ЗАПСВ за нарушение на чл.97, ал. 1, т. 5, пр. 1 от Закона за авторското право и сродните му права.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.

---------------------------------------------

И още едно съдебно решение.

ЕК подготвя процедура против злоупотребата с дела срещу активисти, НПО и медии

SLAPP делата са правни инструменти, които "целят да спрат гражданите от това да упражняват политическите си права или за да ги накажат, че вече са го направили. Не е случайно, че акронимът на стратегическите дела звучи като шамар на английски. Съдебните дела срещу активисти, разследващи журналисти и цели медийни групи с цел наказание за техни материали или критики стават все по-разпространени в ЕС, където поне засега няма директива на европейско ниво за ограничаване на подобни дела. SLAPP изпращат ясно послание - че говоренето за определени теми има цена." Повечето от SLAPP делата са базирани на очевидно нелепи и преувеличени твърдения, които ще паднат в съда, но за да постигнат целта си разчитат на дългите съдебни процедури и разходите за ответниците, които идват с тях. 

SLAPP обаче много често са придружени от по-широк фронт от съгласувани нападки срещу ответниците, често и от близки до овластеното лице медии, както и с постоянни данъчни проверки и полицейски акции в сградите на НПО-тата, вървейки успоредно с делата. Когато срещу активисхите, НПО или срещу свободните медии се изправят местните правителства, или групи близки до тях, местните закони не вършат никаква работа. Така, в държави, в които съдебната система е дотолкова овладяна от официалната изпълнителна власт или от частни интереси, наказателните SLAPP дела, независимо от нелепостта на обвиненията, представляват реална опасност от затвор заради критична реч. 

Ето защо, ЕК подготвя процедура, според която подобни дела да бъдат бързо разпознавани и прекратявани. Въпросът е обаче е как да се балансира между защитата от SLAPP дела, без да се погазват правата на реални потърпевши лица от некачествена журналистика...

Източник: "Капитал"

Прочетете повече на: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2020/10/24/4131205_brjuksel_sreshtu_sudebnite_shamari_za_mediite

МОЖЕ ЛИ ТРУДОВИЯТ МИ ДОГОВОР ДА БЪДЕ ПРЕКРАТЕН ПО ВРЕМЕ НА ИЗВЪНРЕДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ?

За жалост, работодателят Ви има право да прекрати трудовия Ви договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 3 от КТ поради намаляване на обема на работата, дори без да спази едномесечното предизвестие. В този случай е важно да си взимете оформената трудова книжка и заповедта за прекратяване. Имате възможност да се регистрирате в бюрото по друда и да получавате обезщетение за втория и следващите месеци, като размерът и срокът на обезщетението зависят от осигурителният Ви стаж и трудовото възнаграждение.

От работодотеля имате право да получите:

1. Обезщетение по чл. 220, ал. 1 от Кодекса на труда - в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието;

2. Обезщетение по чл. 224, ал. 1 от Кодекса на труда - за неизползван платен годишен отпуск в размер на колкото работни дни имате, изчислени по реда на чл. 224, ал. 2 от КТ;

3. Обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ в размер на брутното Ви трудово възнаграждение за времето, през което Сте останали без работа, за първия месец.

Съгласно Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, работодателят Ви може да получи финансова помощ в размер на 60 % от заплатата Ви за да запази работното Ви място, но вероятно е по-лесно служителят да бъде уволнен, което е доста показателно за отношението.

НАЕМЪТ В УСЛОВИЯТА НА ФОРСМАЖОР

Една статия на Капитал, с която съм напълно съгласен. От изключителна важност е да се направи обстоен анализ на правата и задълженията по договора за наем, конкретния бизнес и как точно Covid мерките влияят на конкретния договор за наем. Ето цитатът, който най-добре описва ситуацията:

"Всичко зависи от съда и от конкретния случай. Има аргументи в полза и на наемодателя, и на наемателя. Наемодателят има основание да си търси парите, защото законът казва, че паричните задължения не се погасяват поради непреодолима сила. Аргументите на наемателя зависят от бизнеса му и как точно е засегнат от пандемията и извънредните мерки. Дори да не става дума за непреодолима сила в един момент, може да претендира за стопанска непоносимост и, когато отворят съдилищата, да се опита да измени наемния договор."

Пълният текст на статията: https://m.capital.bg/biznes/imoti/2020/03/24/4045336_qa_duljim_li_e_naemut_pri_forsmajor/

ДАРЕНИЕ С ТЕЖЕСТ ИЛИ МОЖЕ ЛИ НАДАРЕНИЯТ ДА ОТКАЖЕ ДАРЕНИЕТО? РОЛЯТА НА МОРАЛА (ДОБРИТЕ НРАВИ) В ДАРЕНИЕТО.

Дарението е уредено в чл. 225 и следващите от Закона за задълженията и договорите. Дарението е едностранен договор по силата на който дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на надарения, който го приема. Едностранен означава, едната страна има само задължение, а другата само права. Обикновено не е така – при повечето договори, всяка страна има както права, така и задължения.

Но да се върнем на дарението. Обстоятелството, че дарението е договор, означава, че за да бъде сключен, всяка от страните следва да се съгласи, иначе казано надареният също следва да даде своето съгласие, с което да приеме дарението. Възможно е разбира се и е правно допустимо в договорът за дарение да бъде уговорена тежест (modus), в този случай ако договорът бъзе сключен, тежестта става част от него и от едностранен, договорът се превръща в двустранен договор - всяка страна вече има както права, така и задължения. Дарителят има задължение да предаде веща - обект на дарението и право да се ползва от тежестта, а надареният се задължава да спазва/изпълнява установената тежест и право да получи веща – обект на дарението.

Ето защо, Върховният съд приема, че дарението с тежест може да бъде разваляно по реда на чл. 87 от ЗЗД ако надареният не изпълнява задължението си определено в тежестта "Когато длъжникът по един двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато договорът е сключен в писмена форма. Кредиторът може да заяви на длъжника, че разваля договора и без да даде срок, ако изпълнението е станало невъзможно изцяло или отчасти, ако поради забава на длъжника то е станало безполезно или ако задължението е трябвало да се изпълни непременно в уговореното време. Разваляне на договора не се допуща, когато неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед на интереса на кредитора."

Според мен, при неизпълнение на тежестта в този вече двустранен договор, дарителят би могъл да претендира и обезщетение, стига да е претърпял вреди, имуществени или неимуществени, като последните се определят по справедливост от съда.

Някои особености: Ако тежестта е невъзможна, дарението е нищожно. Също така, нищожно е дарението, когато то или мотивът, единствено поради който то е направено, са противни на закона или на добрите нрави, като под “добрите нрави” в правото се разбира моралът. Тогава когато един договор бъде прогласен за нищожен от съда, той не произвежда правен ефект, ще рече приема се, че надареният никога не е ставал собственик на веща – предмет на дарението, но ако е ползвал вещта като несобственик, то той дължи обезщетение на собственика за времето, през което собственикът е бил лишен от вещта.

Както казахме, дарението с тежест е допустимо, но доколкото дарението е договор (нужно е освен съгласието на дарителя, така и съгласието на надарения), то той - надареният е в пълното си право да не сключи така предложения договор за дарение с тежест, като най-често  мотивът е, че дарителят създава прекалено голяма тежест или тежестта влиза в конфликт с моралните ценности на надарения или етиката на професията която изпълнява.

"КОГА ПАНДЕМИЯТА COVID-19 СТАВА ФОРСМАЖОР ЗА ФИРМИТЕ"

"Въпроси и отговори в помощ на търговците, които са поставени в невъзможност да упражняват бизнеса си и да изпълняват договорите си поради пандемията от COVID-19: 

Въпрос №1: Как бизнесът Ви може да е засегнат от пандемията?

През последните дни станахме свидетели как САЩ и редица европейски държави затвориха границите си като част от мерките за предотвратяване на разпространението на COVID-19. Правителствата на засегнатите държави разпоредиха забрана на всякакви мероприятия на открито и закрито, които предполагат събиране на хора, или пълна карантина в цялата държава. Включително и в България бе обявено извънредно положение, като с акт на изпълнителната власт се преустановява дейността на търговски обекти и центрове, културно-развлекателни мероприятия и т.н.

В резултат на тези събития пред Вашия бизнес могат да бъдат поставени пречки, като например:

Прекъсната верига на доставките (supply chains)

Възможно е Вашата дейност да зависи от доставки от Италия, Китай или от друга засегната държава, които заради пандемията са преустановени (заради затворени граници, ограничени превози, затворени пристанища или масово въздържане на хората от пътувания). Без тези доставки Вашият бизнес не може да произведе необходимото количество или не можете да набавите необходимите стоки, за продажбата на които вече сте поели ангажимент към Вашите партньори купувачи. Като не изпълните договорите си към последните, Вие търпите загуби под формата на неустойки.

Преустановяване на цялата дейност

Ако дейността Ви е свързана със събиране на много хора на открито или закрито място или обикновена търговия на дребно в търговски обект, временно тя ще бъде напълно преустановена. Тази забрана ще важи за Вас например, ако управлявате зала за провеждане на събития, фитнес център, кино или музей и т.н. Това означава временно да не можете да предоставите услугите, за които сте поели ангажимент към своите клиенти, и да не изпълните договорите си към тях, за което носите отговорност.

Заплащане на наем, докато дейността Ви е принудително преустановена

Много разпространен случай ще бъде търговците да понесат тежестта на постоянните разходи за извършване на дейността си, докато тази дейност е принудително преустановена с акт на властта. В този период например търговецът няма да може да осъществява продажби, но ще трябва да заплаща наем за търговския обект.

Въпрос №2: Какви лостове за реакция имате като търговец, който е поставен в условия на невъзможност да изпълни договорите си?

Правото предвижда, че в такива извънредни ситуации страните по търговския договор не носят вина, че не могат да изпълнят задълженията си. Затова би било несправедливо да понасят санкции, ако не могат да ги изпълнят.

По тази причина правото предвижда възможността засегнатата страна да се позове на непреодолима сила, или т.нар. форсмажорни обстоятелства (force majeure, vis major), за да изключи временно отговорността си от неизпълнението на договора.

Например имате договор, по силата на който сте задължени всеки месец да доставяте определено количество стока на своя купувач в Италия. По обективни причини обаче - поради затворени граници или защото не можете да си набавите суровина, поради прекъснати доставки от засегнати от пандемията страни, Вие няма да изпълните договора си и през месеците март и април 2020 г. няма да направите поетите доставки. В този случай бихте могли да се позовете на форсмажор и да изключите неблагоприятните последици от неизпълнението на договора си за тези два месеца.

Въпрос №3: Какво е форсмажор?

В българското право легалното понятие за форсмажор е непреодолима сила (чл. 306 от Търговския закон). Това е непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след сключването на договора. Така пандемията от COVID-19 може да се квалифицира като форсмажорно обстоятелство, доколкото не можеше да бъде нито предвидено, нито предотвратено мащабното й разпространение и последиците, които предизвика.

По българското право, дори и да нямате предвидена в договора клауза, която предвижда какво се случва в условията на форсмажор, Вие разполагате с гарантирана от закона възможност да го направите съгласно уредбата на споменатата непреодолима сила.

Условие, за да можете да се позовете на форсмажор, е извънредните обстоятелства, т.е. разпространението на COVID-19, да са възникнали след сключването на договора. Важно е също така към момента на възникване на тези обстоятелства вече да не сте били забавили изпълнението по договора си. Ако сте били в забава, това ви прави недобросъвестен и няма да можете да се позовете на форсмажор.

Въпрос №4: Защо трябва да сте проактивни и да реагирате веднага?

За можете да се ползвате от благоприятния за Вас ефект от позоваване на форсмажор, освобождаващ Ви от договорната Ви отговорност, трябва да предприемете някои мерки своевременно:

Трябва в подходящ срок писмено да уведомите своя договорен партньор, че поради извънредните обстоятелства временно не сте в състояние да изпълните задълженията си. Ако пропуснете това уведомяване, дължите да обезщетите партньора си за понесените от него вреди.

Можете да се възползвате от възможността да поискате издаването на сертификат за форсмажор от организации като Българска търговско-промишлена палата, които улесняват доказването на факта, че неизпълнението Ви се дължи именно на извънредните непреодолими обстоятелства.

Такива сертификати вече се издават в Китай с цел запазване на бизнеси от правните последици на масовото неизпълнение на договорите поради COVID-19. Така китайска компания може да използва сертификата си, за да "извини" неизпълнението на договора си с българско, американско или германско дружество например. Не е ясно обаче каква стойност ще имат тези сертификати, ако бъдат представени пред съд на държава, различна от Китай.

Въпрос №5: Защо е важно какво пише в договора Ви?

Възможно е в договора Ви да е предвидена форсмажорна клауза, която да урежда при какви точно извънредни обстоятелства можете се позовете на нея. Важно е тази клауза да бъде анализирана като обем и последици, за да се установи дали обхваща конкретния случай на Вашето неизпълнение и как то ще рефлектира върху Вас.

Ако нямате такава клауза и е уговорено, че към договора Ви се прилага българското право, тогава можете да се позовете на гарантираната Ви от закона възможност да се позовете на форсмажор (непреодолима сила). В случай обаче, че договорът Ви се урежда от друг правен ред, различен от българското право, последиците могат да бъдат различни.

Например, ако към договора Ви е приложимо английското право, ще трябва да се съобразят специфичните положения на форсмажора според този правен ред. За разлика от българския закон английското право няма законова гарантирана възможност за позоваване на непреодолима сила. Следователно ще можете да се позовете на форсмажор по английското право само ако имате заложена такава договорна клауза и ако в нейния обхват може да попадне събитие като пандемията COVID-19. В случай че нямате такава клауза в договора си, би могло да се търси приложение на английската доктрина за #frustration за прекратяване на договора, при която доказването е значително по-трудно.

Възможно е в договора Ви да не е уговорено изрично кое право ще е приложимо към него. Тогава следва да се приложат принципите за определяне на приложимото право съгласно регламента Рим I или стълкновителните норми на приложимите конвенции, от значение са неща като местоизпълнение, най-тесни връзки на договора с определена страна и т.н.

Въпрос №6: Какви ще са последиците, ако се позовете на форсмажор? 

Временно се спира изпълнението на договора

Ако уведомите своя договорен партньор, че не можете да изпълните договора си поради обективна невъзможност, породена от последиците на COVID-19 пандемията, Вие ще можете да спрете временно изпълнението на договора - докато траят извънредните обстоятелства. Това неизпълнение обаче няма да Ви повлече заплащане на неустойки или други обезщетения. Например временно няма да доставяте стоките или временно ще преустановите организирането на събития, за които сте поели ангажимент. Респективно в този период от време Вашият партньор също ще спре да изпълнява задълженията си и в посочените примери той няма да Ви заплати за недоставените стоки или услуги. След преминаването на тези обстоятелства обаче задълженията на двете страни по договора се възстановяват и всяка от тях ще дължи обезщетение на другата за вредите, породени от неизпълнението й.

Прекратява се договорът

Възможно е извънредните обстоятелства да бъдат толкова продължителни, че Вие или договорният Ви партньор да загубите интерес от продължаване на договора. Например забавянето на доставката с една година я обезсмисля изцяло и купувачът се отказва от договора; несъстоялата се конференция на точно определената дата обезсмисля продължаващия договорен ангажимент между организатора, предоставящ залата, и ползвателя й. В този случай обаче извършените действия и направените плащания по договора до момента на прекратяването му се запазват.

И в двата случая вредата остава там, където е възникнала. Това означава, че независимо дали договорът се спира или прекратява, всяка страна понася собствените си вреди/разходи, без да обезщетява другата за периода на форсмажорните обстоятелства.

Въпрос №7: Как да разберете, че за Вашия договор може да се използва позоваване на форсмажор?

Във всеки конкретен случай и за всеки конкретен договор трябва да се прави преценка дали можете да се позовете на форсмажорни обстоятелства. Ето някои от съображенията, които се правят:

Кога е възникнала непреодолимата сила конкретно за разглеждания договор?

Разпространението на COVID-19 и последващите от това пречки за изпълнението трябва да са възникнали след сключване на договора. Тъй като пандемията засегна различните държави по различно време, трябва да се държи сметка от кой момент тя създава форсмажорни обстоятелства за конкретния търговец и конкретния договор.

Създава ли непреодолимата сила обективна пречка да изпълните договора си?

Важно е да се прецени дали Вашето задължение по договора действително е невъзможно в резултат от създалата се извънредна ситуация (от пандемията, наложената карантина, властническите мерки и ограничения) или въпреки тях имате алтернативен, възможен начин за изпълнение.

Има ли в договора включена форсмажорна клауза?

Анализът на тази клауза, ако има такава, пряко ще дефинира какви ще са последиците от позоваването на форсмажор.

Кое право е приложимо към договора?

Трябва да се определи кое право е приложимо към конкретния договор и дали то гарантира законова възможност за позоваване на непреодолима сила, подобно на българския Търговски закон, в случай на липсваща форсмажорна клауза в договора.

Уведомен ли е кредиторът в разумен срок? Уведомлението отговоря ли на законовите или договорните изисквания?

Важно е да бъдат спазени формалните изисквания, за да се породи ефекта на позоваването на форсмажор.

Изпаднал ли е в забава позоваващият се на форсмажор?

Необходимо е да се установи дали са налице обстоятелства, които блокират възможността на търговеца да се позове на форсмажорните обстоятелства.

Въпрос №8: Ще можете ли да спрете да плащате наема си?

Невъзможността да изпълнявате дейността си поради наложена карантина действително ще намали или ще преустанови приходите Ви за периода, в който трае това извънредно обстоятелство. То обаче не причинява пряко невъзможността си да заплащате наема на търговския обект, от който извършвате тази търговска дейност. При това положение форсмажорните обстоятелства няма да Ви позволят да спрете да плащате по договора си за наем.

При тези условия преговорите с наемодателя остават най-добрият инструмент за реакция при създалата се извънредна ситуация.

Отделен е въпросът, че продължителността на извънредната ситуация, създадена от пандемията COVID-19, може с натрупване да причини икономически проблеми, които да засегнат приходите от търговската Ви дейност и да направят разходите като наема непоносими, т.е. свръхголеми, каквито не са били към момента на сключване на договора за наем. Тогава бихте могли да се позовете на стопанска непоносимост, ако са налице всички условия за нея, за да прекратите договора за наем на търговския обект (виж Въпрос №10).

Въпрос №9: Кога няма да можете да се освободите от договорната си отговорност, позовавайки се на форсмажор?

Ако вече сте забавили изпълнението на договора си, преди да настъпят извънредните обстоятелства като COVID-19 пандемията, Вие сте недобросъвестен и това няма да Ви позволи да се ползвате от благоприятния ефект на освобождаване от договорна отговорност чрез позоваване на непреодолима сила.

Няма да можете да се ползвате от форсмажор и ако сте сключили договора си, след като заразата с COVID-19 вече е била разпространена. В този случай е можело да предвидите последиците или да избегнете риска да се обвържете договорно при създалата се извънредна ситуация.

Следва да имате предвид, че позоваването на форсмажор ще Ви освободи единствено от задължението за обезщетите другата страна по договора за вредите, които ще претърпи от Вашето неизпълнение. По този начин обаче не отпада задължението Ви да изпълните договорните си ангажименти, след като преминат извънредните обстоятелства.

Въпрос №10: Какво е стопанска непоносимост и каква е разликата с форсмажора?

Стопанската непоносимост е възможност за прекратяване на договора от едната страна, която е засегната от такива обстоятелства, които не е могла или не е била длъжна да предвиди към момента на сключване на договора. Например след сключване на договора е настъпила икономическа криза, която засяга търговията, но не и размерите на наемите на търговските обекти. Тогава търговецът, чийто търговски обем е намалял, заплаща наем, чийто размер е свръхголям в условията на икономическа криза. В този случай наемателят може да поиска от съда да прекрати договора за наем или да промени така условията по него, за да бъде адаптиран към създалата се икономическа обстановка.

Форсмажорните обстоятелства правят изпълнението на договора невъзможно временно или за продължителен период. За разлика от тях при стопанската непоносимост изпълнението на договора е възможно, но е икономически нерентабилно. Също така позоваването на форсмажора позволява извънсъдебно да спрете временно изпълнението на договора или да го прекратите, докато стопанската непоносимост предвижда възможност за изменение или прекратяване на договора по съдебен ред.

COVID-19 пандемията сама са по себе си не може да обоснове приложението на стопанска непоносимост, но може да бъде причина за такива обстоятелства в бъдеще, които да създадат много неблагоприятни икономически условия, дори и икономическа криза. Ако се достигне до този сценарий, търговците биха могли да се позоват на стопанска непоносимост.

В хода на последните събития е възможно също търговците да се срещнат и с т.нар. MAC клауза (Material Adverse Change), най-вече при течащи преговори по придобивания на дружества. Тя дава възможност на предложителя да се откаже от сделката преди финализирането й, ако има обстоятелства, които икономически я променят из основи."

Източник "Капитал": https://m.capital.bg/biznes/kompanii/2020/03/15/4041245_koga_pandemiiata_covid-19_stava_forsmajor_za_firmite/amp